|
|
Сериали в повече (осма част) |
7. Сериалите като културен феномен
Автор: Мая Василева
Сериалите представляват популярен съдържателен продукт, който е лесен за износ и дистрибуциране в среда на икономически и културен обмен, каквито са условията на европейския аудиовизуален пазар. Сериалите са творчески продукти на масовата култура и са приспособими към особеностите на телевизионната комуникация, но в същността си носят послания за ценностните системи на страните, в които се произвеждат, и предполагат атестацията на фестивалната култура на кино произведенията.
Сериалите са културен феномен с възможностите си да отразяват социалните ситуации в държавите-производителки и да бъдат използвани за политическа пропаганда – мисия, в която са подозирани турските сериали относно популяризирането им в Европа.
По примера на Франция – страна с дългогодишна традиция да разпространява културата си чрез целенасочена политика, сериалите имат важна роля и се явяват измерител за устойчивостта на националните политика.
В България всичко е политика и сериалите не бива да са изключeние.
Библиография:
1. БТВ Новата визия, сб.,Фондация „Медийна демокрация”, София, 2008г.
2. Николова, Райна. Телевизионната програма на обществената телевизия, изд. "Сиби", 2004г.
3. Попйорданов, Иван, Чолаков, Георги. Професия Продуцент, Изд. „Болид”, 1993г.
4. Петр...
[прочети повече] |
|
|
Сериали в повече (седма част) |
6. Бъдещето на сериалите
Автор: Мая Василева
Бъдещето на българските сериали се очертава да бъде благоприятно за развитието на различните им телевизионни жанрове. Българският медиен пазар следва тенденцията на популяризирането им в цял свят като източник на забавление, а в Европа сериалите се отличават с културна насоченост и се произвеждат като съдържание, което упражнява функция на национална идентификация и се разпространява едновременно чрез бизнес и политически комуникационни канали.
В контекста на паневропейската политическа рамка за въвеждане на цифровизацията във всички държави-членки на ЕС и произлизащите задължения да се стимулират европейските произведения на местни продуценти, сериалите са най-подходящия телевизионен жанр, който да носи послания, да е удобен за разпространение в Интернет среда и да се дигитализира за бъдещите поколения. Подобно сигурно оцеляване не може да се предположи за комерсиалните телевизионни жанрове, защото те възникват и обслужват актуални интереси, а цялостната европейска концепция за развитие на аудиовизуалния пазар цели да стимулира европейското кино и телевизионно кино творчество.
Сериалът е близък телевизионен жанр до младите хора, подходящ е за работещите поради краткото времетраене на един епизод и може да се гледа дори в обедната почивка, едновременно с това представлява предизвикателство за медийното предприемачество с ресурсите да създава конкурентоспособност и да изгражда трайни зрителски нагласи....
[прочети повече] |
|
|
Сериали в повече (шеста част) |
5. Характеристики на българските сериали –
герои, сюжети, ценности
Автор: Мая Василева
Сезонът на българските сериали създаде бум на нашите истории, в които всеки един зрител може да се чувства разказвач от първо лице. Моментите на идентификация с художествените образи в сериалите, припознаването на житейските ситуации и струящата народна мъдрост от малкия екран са сценарна хватка с амбивалентен характер – който се познае, не се харесва, отрича, че е такъв, но продължава да гледа сериала, защото възприема героя като прототип на някой друг. Съпоставката между реални образи от живота и емблематичните герои от сериалите на подсъзнателно ниво упражнява най-дефицитната в момента възпитателна функция на телевизионната комуникация.
Новите български сериали генерират основен интерес на базата на нашенската народопсихологическа нагласа да не си признаваме собствените си слабости, а да сме безпощадни към недостатъците на другите. Отново ще припомним популярната теза на доц. Георги Лозанов, че творците у нас е време да се откажат от усложнените метафори и да започнат да разказват прости истории. [1] Високите резултати от гледаемостта на новите български сериали показват, че историите са истински, близки и харесвани, когато разказват за нас и нашите перипетии. Конкурентната битка между трите най-хитови сериали от портфолиото на външните продуценти стимулира жанровото многообразие и първите опити да се удовлетворят различните вкусове ...
[прочети повече] |
|
|
Сериали в повече (пета част) |
4. Класификация на видовете тв сериали
Автор: Мая Василева
Масовият интерес към сериалите е общ за целия свят. В началото се възприемат основно като форма на забавление, но впоследствие придобиват висока художествена и културна стойност. Пътят на сериалите от САЩ, където често са наричани сапунени, защото са спонсорирани от производители на перилни препарати, минава през Великобритания, за да се развие в културния кръстопът на Европа и останалите континенти. Днес сериалите са огледало на състоянията на обществата в държавите, в които са произведени. Една от главните им характеристики е да откъсват телевизионния зрител от действителността. Сюжетът в тях е фикция, но художественията замисъл черпи вдъхновение от живи житейски ситуации.
Полският филмов критик Якуб Маймурек в интервю за сп. “Light” на в. „Капитал” обяснява, че „ корените на сериалите ще открием в повестите, докато филмът е по-скоро продължение на театралната драма. Историята на сериалите е всъщност историята на телевизията – сериалите се появяват с първия телевизор, често се пренасят от радиото на телевизинния екран”. [1] Поводите сериалът да придобива все по-сериозна форма в Европа могат да бъдат открити в историческите предпоставки – с новостите на технологиите в драматургични схеми да се осъществи прочит на преходните периоди в развитието на държавите от Централна и Източна Европа. За развитите кино индустрии на САЩ и Канада сериал...
[прочети повече] |
|
|
Сериали в повече (четвърта част) |
1. Практически разлики в целите на телевизионното кино творчество в обществените и частни национални канали
Световната финансова криза оказва сериозно отражение върху медийните модели на телевизионните организации и ги тласка към сериозни реформи за оптимизация на качеството в работата и ефективност в производството на продукция. Драстичното свиване на рекламния пазар принуждава програмните отдели да инвестират възможно повече в сегмента на най-гледаните си продукции. Обществените телевизии залагат на европейската продукция, която са задължени да имат на квотен принцип по европейското законодателство, а комерсиалните канали подхождат предприемачески към създаването на родни кино продукции, които да дистрибуцират на чуждите пазари. Преимущество на частните доставчици на аудиовизуални услуги е да се стремят към развиване на оптимални варианти за приходи от разработването на телевизионните си проекти. Положителен аспект на комерсиализацията е предимството да се инвестира в повече на брой и по-скъпи продукции. Закупуването на чужди филми и форматни предавания разширява кръгозоора на телевизионната аудитория и регистрира вкусовите предпочитания на най-голямата таргет група именно при разнообразие на проектите в конкретен телевизионен жанр. Един по-задълбочен прочит ще посочи прилика в предпоставените условия за възникване на трите най-ярки тенденции в телевизионното програмиране в цял свят - необходимостта да се скандализират консервативните и трад...
[прочети повече] |
|
|
Сериали в повече (трета част) |
1. Предпоставки за развитието на телевизионното кино творчество
Автор: Мая Василева
Българският медиен пазар, малък и зависим от преките чужди инвестиции, е пряко повлиян от европейската философия за културно многообразие и характерен облик на местното телевизионно произведство с цел изграждане на общ и добре развит аудиовизуален пазар, който успешно да конкурира и да противостои на американските продукции. В това отношение Директивата за аудиовизуални медийни услуги е необходимата нормативна база, която извежда с приоритет създаването и излъчването на европейска продукция, насърчава независимите продуценти към усилено производство и приоретизира разработването на проекти с културна насоченост и със скрити механизми за търговски послания – важен ключ в търсенето на опции да се инвестира в ново и ново съдържание. Целенасоченото развиване на кино направлението в продукциите от европейския аудиовизуален пазар е въпрос на културна традиция в старите страни-членки на Европейския съюз. Сложните икономически предпоставки в държавите от Централна и Източна Европа изискват от местните производители да се включат в циркулацията на европейските продукции според капиталовите ресурси на компаниите от мащаба на малките им пазари и в духа на европейската инициатива за възпитаване на подрастващите поколения чрез въвеждането на занятия за опознаване на киноизкуството в училище. Малките кино и телевизионни пазари не разполагат с ресурсите н...
[прочети повече] |
|
|
Сериали в повече (втора част) |
2. Българският телевизионен пазар на кръстопът за сериали
Автор: Мая Василева
Българските зрители са живите свидетели на историческата предпоставка развитето на телевизията у нас да се забави с двадесет години и това да е ключов фактор и до днес[1]. В преекспонирането на подобна теза се крие пазарната и творческа логика в изграждането на цикличност в тенденциите на създаване на тeлевизионно съдържание. Към днешна дата съмнението в актуалността й може да се илюстрира със стихийното навлизане в българския телевизионен ефир на множество световни форматни предавания, които ни илюстрират какво представлява комерсиалната телевизия и доколко предразполага към морална и емоционална деградация. Трансформацията от консервативния зрител на социалистическото общество в модерния телеманиак на демократичните ценности извървява дълъг и мъчителен път на промени във визията, идеята и техническите параметри на съвременната телевизионна комуникация. [2] Когато в ранните години на демократичния преход, все още в условията на телевизионен монопол от страна на Българска национална телевизия, през 1993г. проф. Хачо Бояджиев, в качеството му на генерален директор, дава шанс за реализация на една хазартна игра от американски тип, тогава за първи път българският зрител бива завладян от стихията на продуцентския принцип и свободния телевизионен предприемачески дух, който след този пробив започва да създава у нас няколко години по-късно най-известните свето...
[прочети повече] |
|
|
Сериали в повече (първа част) |
Автор: Мая Василева
In 2011 Bulgarian television addicted to European and the worldwide latest tendency in independent production and co-production between audiovisual media services and local producers to produce, transmit and promote various TV series. The boom of the Bulgarian series pointed several questions about the preconditions for its occurrence, the contents of different types of TV series and media guild changes, subject to the viewers interests of watching short screen stories.
През 2011г. българският телевизионен ефир стана съпричастен към Европа и света в най-новата тенденция да се произвеждат, излъчват и популяризират сериали от местни продуценти. Бумът на българските сериали повдига редица въпроси относно предпоставките за възникването му, съдържанието на различните видове родни филмови поредици и промените за медийната гилдия, продиктувани от интереса на зрителите да гледат на малкия екран своите истории.
Key words: types of TV series, cultural focus, content selection, profile channels, TV series production policy
Ключови думи: видове сериали, културна насоченост, сегментиране на съдържанието, нишови канали, политика в производтсвото на сериали
Сериал по световен формат, първи български сериал, сезон на българските сериали, бум на сериалите, сериалът като културен феномен, залязва модата на турските сериали, идва отговорът на българските сериали. Изброените словосъчетания показват едновременно амбицията на местнит...
[прочети повече] |
|
|
Тв изследванията били изкривени |
Автор: Мила Аврамова, в. "Труд", 27.05.2011г.
Вестниците са едни от малкото продукти, които се продават от разпространителите без касова бележка и по този начин НАП не може да осъществи контрол. В момента никой не знае колко е бракът, защото се съобщават само данни за тиражите. Това обяви издателят Мартин Захариев, който води дискусията “Конкурентоспособност на медиите” във втория ден от работата на Седмата световна среща на българските медии в холандския град Хилверсум. Захариев съобщи още, че е “нужно да заработи одит бюро по тиражите, но дали това ще стане зависи от собствениците на “Труд” и “24 часа”, защото промените зависят от лидерите, а не от малките на пазара”. От същите зависи и регулацията във вестникарския бизнес, бе категоричен Захариев.
Също според него пийпълметричните тв изследвания се изкривяват с 35 на сто, защото не обхващат цифровите абонати и потребителите през интернет.
Собствеността на медиите трябва да е прозрачна, за да се знае чии интереси обслужват, каза министърът по еврофондовете Томислав Дончев, който участва в дискусията “Медии и европари”. Въпрос на време било някой да предложи създаването на публичен регистър, който да казва каква част от финансирането на съответната медия е публична - от държавен бюджет, грантово финансиране и т. н.
В бъдещия нов закон за радиото и телевизията ще съществува регламент, позволяващ благотворителните каузи ...
[прочети повече] |
|
|
Мартин Захариев: Затворът за журналисти поставя гилдията на колене |
БЛИЦ Новини, 25 април 2011, 18:48
"Текстът в Наказателния кодекс, който предвижда от 1 до 4 г. затвор за журналисти, които насаждат омраза и дискриминация, е анахронизъм", каза издателят и журналист Мартин Захариев в предаването "Пряка демокрация" по ТВ7.
Издателят Петьо Блъсков нарече текста в Наказателния кодекс "фашистки"
"Текстът в Наказателния кодекс, който предвижда от 1 до 4 г. затвор за журналисти, които насаждат омраза и дискриминация, е анахронизъм", каза издателят и журналист Мартин Захариев в предаването "Пряка демокрация" по ТВ7.
Мартин Захариев, Петьо Блъсков и Константин Вълков от Дарик радио коментираха темата "Журналистите - врагове на демокрацията" и в частност последните промени в Наказателния кодекс, засягащи гилдията.
"Това е жалък опит, прокаран по търлъци в парламента, да се удари четвъртата власт, да се постави тя на колене в предстоящите избори. От утре е уязвим всеки, който напише нещо срещу гей организации, срещу други раси и вероизповедания, и то наказателно", предупреди Захариев.
Издателят Петьо Блъсков нарече промените "фашистки, сталински текст". "Страшното е, че в главите на управляващите се ражда идеята за такъв текст. Журналистите и демокрацията сме брат и сестра", заяви той и допълни, че административни мерки срещу журналисти има и в Европа, но наказателното преследване по думите му минавало всякакви граници.
Март...
[прочети повече] |
|
Информация за медиите