|
|
Продуценти искат правата над "Биг брадър" и "Сървайвър", в-к Преса, 01.11.2014 |
в. Преса | 01.11.2014 | Стр. 38
Асоциацията на телевизионните продуценти иска промени в Закона за авторското право и сродните му права, с които те, а не телевизиите да притежават авторските права зърху риалититата, музикалните формати и сериалите, които медиите излъчват в програмните си схеми.
Въпреки че телевизиите финансират продуктите, продуцентите смятат, че в сега действащия закон дефиницията за продуцент не е регламентирана добре.
"Ето, аз създавам един продукт от А до Я - имам сценарий, събирам екип, избирам режисьор на продукцията, актьорски състав и в един момент се оказва, че телевизията е продуцент, а всъщност тя няма никаква представа за реалния процес на работа за създаването на съответната продукция - коментира членът на управителния съвет на асоциацията Магърдич Халваджиян. - Как телевизията ще е продуцент, като не знае през тези месеци и години как съм създал този продукт? Единственото, което е направила телевизията, е, че е платила за продукта, рекламирала го е и го е излъчила. Не е важно кой финансира, а кой е създател на съответния проект.
http://pressadaily.bg/publication/58967-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%E2%80%9E%D0%91%D0%B8%D0%B3-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%E2%80%9C-%D0%B8-%E2%80%9E%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%B2%D1%8A%D1%80%E2%80%9C/
|
|
|
Би Ти Ви и "Нова" в битка за спорта, зарязват BG сериалите, в-к 168 часа |
Златните години на С българските сериали очевидно отминаха безвъзвратно. Големите конкуренти Би Ти Ви и "Нова" предпочетоха да не харчат луди пари за родна продукция и в момента наддават за спортни събития, които са далеч поевтини, но за сметка на това се радват на висок зрителски интерес.
"Производството на един сериал е дълъг, сложен и много скъп процес. Първо се събира творчески екип, който да пише сценария. След това кастинг агенциите търсят подходящите актьори. Впоследствие се наема техническият екип и чак тогава започват снимките. През цялото това време стотици хора вземат заплати. Резултатът на това яко наливане на средства е сезон с 12 серии, за които няма никаква гаранция, че ще се харесат на зрителите. А какъв е другият възможен вариант? Купуваш едно футболно първенство от Европа или в краен случай от Южна Америка. Мачове има през цялата година с изключение на паузата между двата сезона. Хората обичат да гледат футбол, повече мъжете, но и дамите хвърлят по едно око. Така срещу не чак толкова много пари си осигуряваш стабилен рейтинг и оттам благосклонността на рекламодателите", обяснява наш продуцент защо изчезнаха българските сериали от програмната схема на най-гледаните ни телевизии за сметка на спортните събития.
Въпросният бос и колегите му от Асоциацията на телевизионните продуценти се събраха преди дни, за да обсъдят как ще спасяват бизнеса си, след като най-платежоспособните телевизии не желаят да плащат за BG сериали. Хората от ги...
[прочети повече] |
|
|
Продуцентите искат да имат права върху съдържанието, в-к 24 часа, 30.10.2014 |
Продуцент да е този, който създава съдържание, а не който плаща. Такава промяна в закона за авторското право и сродните му права поискаха от Асоциацията на тв продуцентите у нас, тъй като сегашният им статут ги превръща просто в изпълнители без права върху продукцията си. Според закона "продуцентът е физическо или юридическо лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му".
"Реално телевизията може да бъде продуцент, ако се приеме, че организира създаването на произведението чрез нас, независимите продуценти, и финансира. На практика обаче телевизиите се явяват единствено дистрибутори на съдържание", каза Евтим Милошев, председател на асоциацията, на конференция за продуцентските права.
"Ето, аз създавам един продукт от А до Я - имам сценарий, събирам екип, избирам режисьор на продукцията, актьорски състав и в един момент се оказва, че телевизията е продуцент, а всъщност тя няма никаква представа за работата по продукцията. Единственото, което е направила, е, че е платила за продукта, рекламирала го е и го е излъчила", добави Магърдич Халваджиян, член на управителния съвет на асоциацията.
Стр. 23
|
|
|
АТП: Статут на продуцент да има този, който управлява съдържанието на един продукт, а не който го финансира |
Резюме от втората публична конференция на тема: Управление на продуцентските права", организирана от Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер България
Твърде общата дефиниция на понятието „продуцент” в ЗАПСП създава предпоставки за несигурност в правния статут на продуцентите
Фигурата на продуцента не е регламентирана по най-добрия начин в българското законодателство. Около това твърдение се обединиха продуцентите от Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер – България по време на Еднодневната конференция на тема: „Управление на продуцентските права”, която се проведе вчера с участието на експерти по авторско право, представители на водещите продуцентски компании, Министерството на културата, Съвета за електронни медии, Обсерваторията по икономика на културата, и други.
По смисъла на чл. 62, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права: „Продуцентът е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му”. Според продуцентите, така представеното в Закона понятие „продуцент” е много общо. Липсват дефиниции за видовете продуцентство, което създава предпоставки за несигурност в правния статут на продуцентите.
„Реално телевизията може да бъде продуцент, ако се приеме, че организира създаването на произведението чрез нас, независимите продуценти, и финансира. На практика обаче, телевизиите се явяват ед...
[прочети повече] |
|
|
Продуцентите: "На нож срещу турските сериали" |
На нож срещу турските сериали
Телевизионните продуценти искат държавна помощ във войната с комшийските заглавия
Трябва ли държавата да пази родното производство от ударите на вноса? Или да го остави то само да намери пътя до сърцето и джоба на потребителя? Седмицата роди нов аспект на многогодишната дискусия.
Телевизионните продуценти искат държавата да им гарантира пари за производство на сериали, както и програмно време за излъчването им. Те смятат, че само така местната индустрия може да се бори с турските сериали, които идват у нас на много по-ниски цени. „Крайно време е държавните мъже да запретнат ръкави и да създадат целенасочена стратегия за стимулиране производството на български телевизионни сериали – заяви членът на управителния съвет на браншовото сдружение Магърдич Халбаджиян. – Ние от Асоциацията на телевизионните продуценти се надяваме депутатите най-после да изработят подходящо законодателство, което да не е в разрез с европейското, но да дава превес в излъчването на българското. Телевизията и киното са феномени, които трябва да се използват за национални цели.”
В сдружението влизат продуценти от ранга на Магърдич и брат му Джуди Халбаджиян, Любо Нейков и Евтим Милошев, Нико Тупарев, Иван и Андрей и още много популярни лица от екрана. Създателите на тв риалити продукции по чужди лицензи смятат, че протек-ционизмът е единственият начин българският ефир да се отърве от игото на комшийските саги. Вече седем години турските сери...
[прочети повече] |
|
|
"Столичаните или ферхунде", в-к Преса, 25.10.2014 г |
"Столичаните или ферхунде"
в. Преса | 25.10.2014 | Стр. 38
Телевизионните продуценти ще създадат контактна група, шеговито наречена от тях "група за натиск". Тя ще влиза в следващото Народно събрание и ще води преговори с депутатите за промяна в правилата за финансиране на българско кино - телевизионно и широкоекранно. Такава идея лансираха през седмицата членовете на продуцентската асоциация в България. В сдружението влизат собствениците на компанията "Дрийм тийм" Любо Нейков и Евтим Милошев, Магърдич и Джуди Халваджиян, Иван и Андрей и още много популярни лица от екрана. Пред новия парламент те ще настояват квотата за българска продукция в телевизионния ефир да се увеличи значително над сегашните 12 процента, залегнали в Закона за радио и телевизия. Според Любо Нейков, Милошев и останалите само така българската киноиндустрия може да се бори с доминацията на турските сериали. Вече седми сезон лентите за ферхунде, ферия, братята Кузей и Гюней господстват в праймтайма на Би Ти Ви. Нейков обяви, че ще иска подкрепа от държавата те да не се излъчват в най-гледаните вечерни часове.
"Не може турските сериали да вървят в прамтайм, а българските артисти, режисьори и продуценти да стоим отстрани и да гледаме като кучета коментира Нейков. - Доколкото някои турски телевизии показват български заглавия, те го правят през нощта. Защо нашите медии ги залагат в най-гледаното си време? Ако държавата не се намеси, скоро роднот...
[прочети повече] |
|
|
Частните телевизии да имат квота за български продукции, искат продуценти, в-к 24 часа, 23.10.2014 |
Частните телевизии да имат квота за български продукции, искат продуценти
Частните телевизии да имат квота за българска продукция в най-гледаното си време. Около тази идея се обединиха членовете на Асоциацията на телевизионните продуценти на своя конференция.
"Нужна е сериозна реформа - държавата да признае, че аудио-визуалните произведения са национален приоритет, и да направи рамка за защитата им", обясни Иван Спасов, който е изпълнителен директор на "Дрийм тийм филмс". Той предложи да има алтернативни източници на финансирането при производството на филми. Като например да се измисли специално облагане на интернет потребителите или да се въведе закон за данъчни облекчения при филмовото производство. Сред предложенията му беше да се направи специален кинофонд, а парите в него да идват от държавната лотария, както всъщност е във Великобритания.
"Не може в праймтайма да се излъчват турски сериали, а българските актьори, режисьори и продуценти да стоим отстрани и да гледаме като кучета. Асоциацията на продуцентите трябва да иззема функциите на синдикатите и да говорим навсякъде за това", допълни Любо Нейков.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4384733 |
|
|
Продуценти въстанаха срещу турските сериали, в-к Преса, 23.10.2014 |
Продуценти въстанаха срещу турските сериали
Те искат телевизиите да отделят 70 на сто от вечерния си праймтайм за български продукции
Не може българските артисти да стоим отстрани и да гледаме като кучета, заяви Любо Нейков.
Асоциацията на телевизионните продуценти поиска следващото Народно събрание да задължи телевизиите да отделят 70 на сто от вечерния си праймтайм за български продукции. Шефът на компанията „Дрийм тийм“ Любо Нейков заяви, че само така родната индустрия ще се пребори с присъствието на турски сериали в най-гледаното време.
Освен Нейков и партньора му Евтим Милошев в асоциацията членуват още Магърдич Халваджиян, Иван и Андрей и още много известни телевизионни лица.
„Не може турските сериали да се излъчват в прамтайма, а българските артисти, режисьори и продуценти да стоим отстрани и да гледаме като кучета - коментира Нейков. - Времето за съседските продукции е следобед и през нощта, когато и някои турски телевизии показват български сериали. Ако държавата не се намеси, скоро родното кино ще загине. Никоя наша продукция не може да се мери с петте хиляди евро, на каквато цена стига до България епизод от турски сериал.“
http://pressadaily.bg/publication/58088-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8/ |
|
|
АТП: Необходима е национална застъпническа кампания за събуждане на политическа воля за цялостна реформа във филмопроизводството |
В края на месец октомври 2014 г., Асоциацията на телевизионните продуценти стартира поредица от тематични събития - конференции, с участието на представители на медиите, сдружения, гилдии и професионални съюзи в сферата на телевизионната и филмова индустрии, както и представители на съответните референтни институции. Основни акценти от първото публично събитие на тема: Добри и лоши практики на българския телевизионен пазар", 22-23.10.2014 г.
„Необходима е обща кауза за спасение на националната култура”, заяви г-н Любен Дилов-син по време на Двудневния семинар на тема: „Добри и лоши практики на българския телевизионен пазар”, организиран от Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер – България. По време на Семинара, в който взеха участие представители на водещите продуцентски компании в страната, представители на Съюза за електронни медии, на Обсерваторията за икономика на културата и други, беше постигнат консенсус, че оцеляването на българската филмова и ТВ индустрия минава през провеждането на национална застъпническа кампания за събуждане на политическа воля за цялостна реформа в сектора.
В страна с над 40% структурна неграмотност е въпрос на национална политика да бъдат взети спешни мерки за защита на българската култура, в т.ч на българските аудио-визуални произведения, които са част от запазването на културната ни идентичност. „Защо държавата инвестира в образование на кадри, които няма как да се реализират на то...
[прочети повече] |
|
|
Участие на г-н Маги Халваджиян и д-р Мая Василева като представители на Асоциация на телевизионните продуценти пред Комисия по атестация в НБУ |
Изказване на г-н Маги Халваджиян в качеството му на ползвател на кадри в продуцентска компания „Глобал Вижън“ ООД
Въпрос от Комисията: Смятате ли, че кадрите на НБУ получават адекватна подготовка за професионална реализация във Вашата компания?
Г-н Маги Халваджиян: В моята компания работят около 45 човека, които са завършили НБУ. Повечето от тях заемат възлови позиции в творческия и технологичния процес на реализация на телевизионните продукции. Тук се подготвят мотивирани млади хора, които идват с желание да работят и бързо се ориентират в практиката, защото имат добра академична подготовка. Тази тенденция се поддържа от години в НБУ – да се дава една добра първоначална база и път към професионална реализация, като се поддържат отношенията с работодателите. Разбира се, най-решаващи са индивидуалните качества на новите кадри - личното желание да се развиват, с какво точно искат да се занимават от всички аспекти на професията и къде ще намерят своето място. Когато се връщам в годините назад, когато аз съм бил студент и сме работили заедно с моите колеги, още тогава знаех какво искам да правя, както и си личеше кои от колегите ми също са наясно – с двама от тях работя и до днес в моята компания – Силвестър Йорданов, който е главен оператор в „Глобал Филмс“ ООД, и Валери Милев - режисьор, с който работим по реализацията на наши продукции. През годините не съм прекъсвал отношенията си с НБУ вече и като работо...
[прочети повече] |
|
Информация за медиите