Резюме от втората публична конференция на тема: Управление на продуцентските права", организирана от Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер България 

Твърде общата дефиниция на понятието „продуцент” в ЗАПСП създава предпоставки за несигурност в правния статут на продуцентите

Фигурата на продуцента не е регламентирана по най-добрия начин в българското законодателство. Около това твърдение се обединиха продуцентите от Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер – България по време на Еднодневната конференция на тема: „Управление на продуцентските права”, която се проведе вчера с участието на експерти по авторско право, представители на водещите продуцентски компании, Министерството на културата, Съвета за електронни медии, Обсерваторията по икономика на културата, и други.

По смисъла на чл. 62, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права: „Продуцентът е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му”. Според продуцентите, така представеното в Закона понятие „продуцент” е много общо. Липсват дефиниции за видовете продуцентство, което създава предпоставки за несигурност в правния статут на продуцентите.

„Реално телевизията може да бъде продуцент, ако се приеме, че организира създаването на произведението чрез нас, независимите продуценти, и финансира. На практика обаче, телевизиите се явяват единствено дистрибутори на съдържание”, бе категоричен Евтим Милошев, председател на Асоциацията на телевизионните продуценти и член на Медиен клъстер България.

„Ето, аз създавам един продукт от А до Я – имам сценарий, събирам екип, избирам режисьор на продукцията, актьорски състав и в един момент се оказва, че телевизията е продуцент, а всъщност тя няма никаква представа за реалния процес на работа за създаването на съответната продукция. Как телевизията ще е продуцент като не знае през тези месеци и години, как съм създал този продукт? Единственото, което е направила телевизията е, че е платила за продукта, рекламирала го е и го е излъчила”, добави Магърдич Халваджиян, член на Управителния съвет на Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер България. Според него определянето на телевизията за продуцент е реално ограбване на труда на продуцентските компании, които реално са създатели на един проект. „Думичката „финансира” в чл. 62, ал. 3 на ЗАПСП ни довършва. Не е важно кой финансира, а кой е създател на съответния проект”, категоричен е Халваджиян.

„Статут на продуцент да има този, който управлява криейтива на съдържание”, предложи Иван Спасов, изпълнителният директор на продуцентска компания „Дрийм Тийм Филмс”. „Не е ли парадоксално, че независимите продуценти са тези, които основно поемат рисковете за едно предаване. Накрая освен, че го произвеждат, не са и правоносители?. Ние създаваме, управляваме и контролираме съответното съдържание. Проблемът е, че когато това съдържание отиде в телевизията, тя автоматично става негов продуцент, а ние оставаме просто изпълнители и то без никакви права”, допълни г-н Спасов.

Според д-р Марияна Лазарова, асистент и преподавател в Натфиз „Кръстьо Сарафов”, има разлика между истинските продуценти и тези, които Законът припознава като такива. „Продуцентът е едновременно правоносител и правоползвател, и именно това дуално противоречие прави този закон изключително труден за прилагане”, категорична е д-р Лазарова. 

Експертите по авторско право – д-р Веселина Панова, адвокат на Асоциацията на телевизионните продуценти, Георги Дамянов, Директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права” и д-р Марияна Лазарова бяха единодушни, че Законът за авторското право и сродните му права подлежи на промяна, но това не е изолиран процес, тъй като неговото изменение преминава през изменение на съпътстващите неговото действие други закони, като Закона за радио и телевизията и Закона за електронните съобщения например.

Директорът на Дирекция „Авторско право и сродните му права” към Министерство на културата  Георги Дамянов пое ангажимент да инициира обща среща между Асоциацията на телевизионните продуценти и Асоциацията на радио- и телевизионните оператори във връзка с регламентирането и управлението на продуцентските права.

По време на Конференцията бяха представени и начините на финансиране на филмовата и телевизионната индустрии. Д-р Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата, запозна гостите на събитието с възможностите за използване на публични финанси за изпълнението на проекти в сферата на продуцентския бизнес, както и с предложенията на Обсерваторията и Националния филмов център за въвеждането на алтернативни източници за финансиране на индустрията.