|
Частните продуценти настояват за финансови стимули от държавата за чуждите филмови продукции у нас и за пари за повече български сериали |
Държавата да въведе финансови стимули за чуждите продукции у нас и да увеличи финансирането за българското кино, като включи в субсидията за игрални филми и телевизионни сериали. Тези искания бяха оповестени от Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти (АФТП) на среща с медиите. Частните продуценти твърдят, че заради липсата на облекчения за чуждите киноинвеститори в България се снимат все по-малко чуждестранни филми. Страната ни е все по-рядко е предпочитана дестинация за реализиране на големи филмови проекти.
Частните продуценти са единодушни, че в момента локалната киноиндустрия е изправена пред безперспективното бъдеще да бъде единствената в Европейския съюз без стратегия и политики за привличането на чуждестранни инвестиции, които биха гарантирали свеж приток на средства както в самата индустрия, така и в държавния бюджет.
На срещата с медиите присъстваха продуцентите Магърдич Халваджиян (Global Group), Никола Тупарев (Old School Productions), Евтим Милошев (Dream Team Productions), Иван Спасов (Dream Team), Борислав Чучков (Chuchkov Brothers), Ярив Лърнър (Nu Boyana Films). Там бе и директорът на Националния филмов център Жана Караиванова.
„България отново е в незавидна икономическа и имиджова позиция – 24 от 27 държави в Европейския съюз приеха подобни мерки, и ние вече не сме предпочитана снимачна дестинация“, заяви Краси Ванков, председател на АФTП.
Магърдич Халваджиян ...
[прочети повече] |
|
Филмови и телевизионните продуценти искат държавата да стимулира чуждестранните инвестиции в киното |
Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти организира дискусия на тема: „Насърчаване на чуждестранните инвестиции в българската филмова индустрия“. Председателят на асоциацията Краси Ванков сподели за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“, че опити за повдигане на тази тема се правят от 2012 година:
„24 от 27-те европейски държави вече предлагат държавни стимули на чуждите инвеститори във филмовата си индустрия. България остава на все по-неизгодна позиция и вече не е предпочитана дестинация, защото на Балканите останахме единствената такава държава, която не ги предлага. Румъния вече прие тези мерки през юни, а Македония - през 2014 година. Гърция ги има от много време, да не говоря за Унгария, Чехия - едни от най-известните дестинации за заснемането на филми в Европа.
Има три основни критерия, по които един чуждестранен инвеститор решава дали да заснеме филма си на територията на определена държава - дали има достатъчно адекватно подготвени кадри - тук сме добре; дали има достатъчно подходящи локации - отговаряме на тези изисквания; и дали има финансови стимули. Естествено, най-изгодното предложение от финансови стимули е предпочитано, ако другите два критерия са налице и в другите държави“.
Ванков изтъкна, че при привличането на чуждестранни инвестиции в киното „става въпрос за чужди пари, които някакви хора решават да похарчат в България и накрая от всички събрани възможни налози и данъци, к...
[прочети повече] |
|
Българските продуценти искат нов закон за стимулиране на киното |
Спешни мерки и създаване на механизъм за стимулиране на чуждестранните инвестиции в киноиндустрията в България. Това обсъдиха днес на среща на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти (АФТП) водещи професионалисти от бранша, сред които Евтим Милошев, Никола Тупарев, Магърдич Халваджиян, Краси Ванков, Борислав Чучков, Габриел Георгиев, Иван Спасов, Иван Тонев и Ярив Лернер, както и Жана Караиванова, директор на Националния филмов център, съобщиха организаторите.
България е една от трите страни в Европейския съюз, които нямат създадена стратегия и политики за привличането на чуждестранни инвестиции, които да я превърнат в конкурентоспособна държава и да привлекат средства както в индустрията, така и в държавния бюджет, единодушни са продуцентите. По думите на председателя на АФТП Краси Ванков страната ни вече не е предпочитана снимачна дестинация.
Според асоциацията е необходимо спешното приемане на закон от държавата, който икономически да стимулира чуждестранните продуценти да снимат своите високобюджетни филми в България. По думите на продуцентите такива стимули са практика в много страни, и то отдавна. "Практически, мярката е защита да бъдем наравно с останалите. Така е в Сърбия, Румъния, Македония, не само в Европейския съюз", допълва Никола Тупарев, цитиран от асоциацията.
Те обясняват още, че възстановяването на част от разходите от филмови продукции, извършени на територията на държавата, е стандартен фина...
[прочети повече] |
|
Телевизионните продуценти Евтим Милошев и Магърдич Халваджиян получиха най-високото отличие за принос за развитието на българската култура “Златен век” |
На 29 ноември 2016 г., на официална церемония в Националната галерия - "Двореца", Министърът на културата г-н Вежди Рашидов връчи най-високото отличие за принос в развитието на българската култура и национална идентичност на Председателя на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти г-н Евтим Милошев и на г-н Магърдич Халваджиян - член на Управителния съвет на Асоциацията. Сред удостоените с отличието бяха и Любен Зидаров, проф. Пламен Джуров, Стоян Алексиев, Тома Спространов, Елин Рахнев, проф. Александър Текелиев и други.
Най-високото отличие на Министерството на културата - "Златен век" се присъжда на изтъкнати личности, допринесли за развитието на българската култура и национална идентичност - художници, музикални творци, писатели, езиковеди, театрали, журналисти, мениджъри в областта на културата, както и меценати.
|
|
Медийни организации осъдиха терористичния акт в Париж, www.chronicle.bg, 9 януари 2015 г. |
МЕДИЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОСЪДИХА ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ В ПАРИЖ
Асоциацията на телевизионните продуценти остро осъжда зверския терористичен акт в Париж, в който журналисти платиха с живота си правото да мислят и да се изразяват свободно, заявяват в декларация от Асоциацията. Кървавият атентат в редакцията на френското сатирично издание “Шарли Ебдо” е не само посегателство срещу най-висшата ценност – човешкия живот, но и наказателна акция срещу най-големия враг на фундаментализма – свободата на словото, смехът на свободния човек.
Хуморът е отрицание на фанатизма – където има хумор, фанатизмът не може да съществува, както и фанатикът никога не може да има чувство за хумор, се посочва в декларацията. Убийството на невинни не може да бъде оправдано с никаква кауза или идеология, пише още в декларацията.
Целта на терористите е още по-крайна – не свободният човешки избор, а страхът и примирението да определят живота, мечтите и решенията ни, се казва още в декларацията на Асоциацията на телевизионните продуценти. Те изразяват и своята съпричастност към скръбта на близките и семействата на жертвите, както и солидарността си към целия френския народ.
Бордът на Алианса на европейските информационни агенции също се присъединява към международната медийна общност, като изразява солидарност със списанието “Шарли Ебдо” и неговите служители след смъртоносното нападение в парижката му редакция, пише в съобщение на...
[прочети повече] |
|
Къде изчезнаха българските сериали, в-к Капитал, 19.12.2014, част 2 |
част 2:
Защо местните продуценти останаха с по-малко работа и какви са плановете на телевизиите
Поводи за оптимизъм
Безспорно инвестициите в производството на български сериали са много високи и това е риск за всяка телевизия. Въпреки това нови проекти все пак има. "Производството на български сериали не е замряло, в bTV продължаваме да инвестираме в този жанр, но очакванията на зрителите са високи и само качествени продукти могат да задържат вниманието им", коментират от една от най-гледаните телевизии. През 2015 г. bTV подготвя излъчването на няколко сериала - осми сезон на "Столичани в повече", пети сезон на "Революция Z" и нов сериал "Връзки". Освен тях разработва и нов дългосрочен сериен проект. "Високата инвестиция в създаването на такова съдържание обаче изисква висок зрителски интерес, който да изплати направените разходи. Пазарът изведнъж се насити с голям брой телевизионни истории, не всяка от които успя да задържи вниманието на аудиторията, и това доведе до спирането на редица проекти", обясняват от bTV.
Според програмния директор на БНТ Севда Шишманова сериалите носят на телевизията рейтинг, позициониране на пазара, обществено и професионално признание и възвръщат инвестицията в тях. "БНТ ще определи колко сериала може да произведе в зависимост от бюджета за следващата година. В портфолиото на Студио "Екран" са тийнейджърският "Еске...
[прочети повече] |
|
Къде изчезнаха българските сериали, в-к Капитал, 19.12.2014, част 1 |
Защо местните продуценти останаха с по-малко работа и какви са плановете на телевизиите
"Сериалите са новият Холивуд", каза преди време създателят на култовия филм "Последно танго в Париж" Бернардо Бертолучи. И беше категоричен - ако има нещо, което се случва във филмовата индустрия, то се прави от телевизионните компании. През последните години големи студиа, режисьори, актьори и сценаристи се насочиха към телевизията. В продуцирането на сериали активно се включиха и големите филмови кабелни канали като HBO и AMC. Защото разбраха, че сериалите носят рейтинг, а освен това и разширяват аудиторията онлайн, както се видя през примера на интернет компанията Netflix и хитовия им сериал House of cards.
Колко близо е българският телевизионен пазар до тези тенденции? Ако се върнем три години назад, бихме казали, че поне е тръгнал в тази посока. Тогава създаването на български сериали преживя своя пик, а бизнесът определи 2011 г. като "годината на българските сериали". Бумът обаче засега не обещава да стане трайна тенденция и през 2014 г. се забелязаха първите признаци на затишие. Несигурността и свиващият се рекламен пазар сякаш охладиха подема на българските тв сериали. И така зрителите вече забравиха как свърши предишният сезон на "Под прикритие". Дори bTV, която даде най-силен тласък на този тип продукция, скоро не е инвестирала в нов сериал.
Основните телевизионни канали все пак не се отказват и казват, че държат в портфолиот...
[прочети повече] |
|
Продуценти искат държавна подкрепа, в-к Труд |
Държавна протекция и изрично записване на професията „независим продуцент“ в закона за радио и телевизия, поискаха от Асоциацията на тв продуцентите. Те настояват и да притежават авторските права върху тв форматите и сериалите, а не телевизиите, както е в момента.
„Ние сме продуценти под прикритие – създаваме тв продукт, а не сме негови собственици“, обясни Маги Халваджиян („Х фактор“, „Като 2 капки вода“). Продуктовото позициониране не работи - отказаха да излъчат 2 сериала, макар че щяха да бъдат 100% финансирани от рекламодателя, каза той. „Телевизиите не дават да се пробие монопола, за да пазят авторските права на продукцията“, допълни Краси Ванков („Съдби на кръстопът“).
|
|
АТП: Телевизиите се превръщат в реален монополист на пазара на аудио-визуално съдържание |
Резюме с основни акценти от третата конференция, организирана от Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер България на тема: Механизми за насърчаване на местното производство, 19.11.2014 г.
Необходими са алтернативни източници за финансиране на индустрията, които да гарантират устойчиво развитие на аудио-визуалния сектор
„Българската телевизионна индустрия има нужда от възходящо и устойчиво развитие. Убеден съм, че само с общи усилия можем да създадем условия за това. Вратата на моя кабинет е широко отворена за диалог с вас и с всички творчески гилдии”, с тези думи зам. министъра на културата Боил Банов приветства от името на Министъра на културата Вежди Рашидов, участниците в еднодневната конференция на тема: „Механизми за насърчаване на местното производство”, организирана от Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер България.
Сред основните акценти в конференцията бяха начините на финансиране на производството на аудио-визуални произведения от независими продуценти в България, европейските практики за подкрепа за конкурентността и иновативността на малките и средните предприятия в Европа в аудио-визуалния сектор, ефективността на системите за финансиране и нови възможности за развитие на производството на аудио-визуални произведения.
„Инвестицията в готови наши проекти е предпочитан модел на финансиране от телевизиите, но е нож с две остриета за нас, продуцентите. С купуването на съдържанието, което п...
[прочети повече] |
|
Продуценти поискаха повече законови промени, в-к Дума, 03.11.2014 |
Законови промени, които да регламентират по-ясно фигурата на продуцента, поискаха от Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер - България. Заедно с експерти по авторско право, Министерството на културата, Съвета за електронни медии, Обсерваторията по икономика на културата и други представители на водещите продуцентски компании дискутираха по темата "Управление на продуцентските права". Продуцентите смятат, че те трябва да притежават авторските права върху продуктите, а не телевизиите. "Реално телевизията може да бъде продуцент, ако се приеме, че организира създаването на произведението чрез нас, независимите продуценти, и го финансира. На практика обаче телевизиите се явяват единствено дистрибутори на съдържание", коментира Евтим Милошев, който е председател на АТП. Според колегите му настоящите законови уредби превръщат продуцентите просто в изпълнители без права върху продукцията. Според тях статут на продуцент трябва да има този, който създава някакво съдържание. Директорът на Дирекция "Авторско право и сродните му права" към Министерството на културата Георги Дамянов пое ангажимент да инициира обща среща между АТП и Асоциацията на радио- и телевизионните оператори във връзка с регламентирането и управлението на продуцентските права.
Стр. 5
http://www.duma.bg/node/88773
|
|