Защо местните продуценти останаха с по-малко работа и какви са плановете на телевизиите

"Сериалите са новият Холивуд", каза преди време създателят на култовия филм "Последно танго в Париж" Бернардо Бертолучи. И беше категоричен - ако има нещо, което се случва във филмовата индустрия, то се прави от телевизионните компании. През последните години големи студиа, режисьори, актьори и сценаристи се насочиха към телевизията. В продуцирането на сериали активно се включиха и големите филмови кабелни канали като HBO и AMC. Защото разбраха, че сериалите носят рейтинг, а освен това и разширяват аудиторията онлайн, както се видя през примера на интернет компанията Netflix и хитовия им сериал House of cards.

Колко близо е българският телевизионен пазар до тези тенденции? Ако се върнем три години назад, бихме казали, че поне е тръгнал в тази посока. Тогава създаването на български сериали преживя своя пик, а бизнесът определи 2011 г. като "годината на българските сериали". Бумът обаче засега не обещава да стане трайна тенденция и през 2014 г. се забелязаха първите признаци на затишие. Несигурността и свиващият се рекламен пазар сякаш охладиха подема на българските тв сериали. И така зрителите вече забравиха как свърши предишният сезон на "Под прикритие". Дори bTV, която даде най-силен тласък на този тип продукция, скоро не е инвестирала в нов сериал.

Основните телевизионни канали все пак не се отказват и казват, че държат в портфолиото им да има и телевизионни поредици. В думите на продуцентите обаче се усещат първите нотки песимизъм.

В началото бе "Стъклен дом"

Преди три години играчите на пазара бяха обнадеждени от раздвижването на тази пазарна ниша, защото от нея печелят всички. Телевизиите, които предложиха атрактивно ново съдържание, рекламодателите, защото насочиха бюджети в тв кино и успяха да се възползват от продуктовото позициониране. Спечелиха и продуцентите - с работа, която да ги развива и да им носи добри приходи, както и зрителите, които имаха нужда от качествено кино, създадено в България.

Простата сметка показва, че bTV се очертава като един от най-големите инвеститори в български сериали (виж графиката). От 2010 г. до момента телевизията е излъчила над 400 епизода на седем различни сериала. Според данните "Столичани в повече", който има най-много сезони в ефир и продължава да се снима, е задържал пред екрана най-много зрители. В български сериали инвестира и БНТ, която по закон има задължение да изразходва десет процента от общия си бюджет за филмопроизводство. Като най-успешен проект на канала може да бъде посочен "Под прикритие". "Сериалът е продаден в 142 територии по света и е в процес на преговори за откупуване на права от един от големите американски мейджъри (големите холивудски студиа - бел. ред.)", обясни програмният директор на медиата Севда Шишманова. 700 000 лв. са приходите за БНТ само за 2014 г. от продажба на сериала

За развитието на този сегмент от пазара допринесе и ТВ7, която инвестира в общо шест сериала, а като най-успешен проект на медиата се счита "Дървото на живота". Днес поради запорите и финансовата си нестабилност телевизията остава вън от играта със снимането на сериали. "ТВ 7 подпомогна пазара. След техния фалит той не се изкриви, а просто обедня", коментира Димитър Митовски, съсобственик в

Camera

. От големите канали "Нова тв" също създава усещането, че телевизионните поредици вече не заемат основно място в програмната им стратегия. Тя създаде три сериала, като от медията отказаха да коментират каква е ролята на тези продукции в политиката им към зрителите. По програмната им схема обаче личи, че телевизията запазва афинитета си основно към риалити формати.

Елементи на песимизъм

Според един от големите български продуценти и съсобственик в Global Vision Магърдич Халваджиян причините да се налага усещането, че сега се снимат по-малко сериали, отколкото преди три години, е икономическата криза и оттам орязаните бюджети на големите телевизии. Същата позиция застъпва и колегата му Димитър Митовски от Camera и допълва: "За производството на един български сериал максималната цена, която би отпуснала една комерсиална телевизия, е около 80 – 100 хил. лева. Един епизод от турска или индийска сапунка струва 10-15 хил. лева. Изборът отново е чисто финансов, тъй като тук говорим за мултинационални компании, за които единствената водеща причина е печалбата."

Според Магърдич Халваджиян е важно да се уточни, че за турския сериал са платени само правата за излъчване и той е взет като готов продукт. "Производството му в Турция със сигурност не е на ниска цена. Така че ние тук не говорим за механично сравнение между български и турски сериали. А за избора на телевизиите дали да инвестират в българска продукция, или да купят готова отвън на по-изгодна за тях цена. Второто решение маргинализира пазара на продуцентски услуги у нас", категоричен е той. Твърди, че не е оптимист. "Телевизиите няма да увеличат обема на телевизионни сериали и да инвестират повече, а ще запазят това, което имат", каза Халваджиян.

Именно цената е водещият фактор за това телевизиите да предпочитат риалити форматите. Ако бюджетът на един сериал и едно риалити се припокриват, то телевизионното време, което се произвежда за тези пари, е четири пъти повече при риалити форматите, дават пример продуцентите. Не трябва да се забравя също, че рейтингът на някои от вече излъчените турски сериали е бил в пъти по-висок от този на българските продукции.

Евтим Милошев, съсобственик в Dream Team Production, допълва, че телевизиите предпочитат риалити формата, защото от креативна гледна точка е по-лесен за производство. "Закупен е лиценз - проверена и работеща концепция, в която всеки тв сезон се сменят само участниците. Сериалът изисква много по-сериозен и по-задълбочен творчески и снимачен процес", коментира Милошев. Той обаче е категоричен, че в това е и голямото предимство на сериала, защото може да въздейства и да влияе по специален начин на аудиторията, има дълъг живот и художествена стойност, която се изразява в работата на целия екип.

Съсобственикът в продуцентската компания Hidalgo New Production Красимир Ванков споделя преките си наблюдения от други страни. Според него производството на сериали в която и да било страна е дългосрочна инвестиция. "Нужно е да бъде припозната дори като кауза от национално значение. За да си задаваме днес такива въпроси - защо турските изместват българските сериали, означава, че в Турция те са мислели по тези въпроси преди 10-15 години и са започнали целенасочено да инвестират в производство. А ние сега се изненадваме. Няма изненада", смята Ванков. И дава пример, че само преди месец на телевизионен форум в Йоханесбург, на който е присъствал, турските продуценти официално са обявили, че цената на един епизод от техен сериал е между 200 и 700 хиляди долара.

В света има различни модели на финансиране на местни сериали. "В България парите за създаване на телевизионен сериал идват от телевизиите, което означава, че на практика те са продуценти и те поемат големия риск за реализацията и успешното представяне на продукта", коментират от bTV. На други пазари продуцентите са независими от телевизионните канали и те инвестират свои средства, след което предоставят на телевизиите възможността да излъчат създадения краен продукт. Ако телевизията не е доволна от гледаемостта, тя може да прекрати излъчването. Схема, която е трудно приложима в България и би довела до фалити на продуцентски компании, защото няма да има гаранция дали и за колко време форматът им ще бъде закупен. Затова и на българския пазар примерите на продукции, в които продуцентът изцяло е инвестирал, а телевизията е откупила правата за излъчване, са оскъдни.

Продуцентите са единодушни, че в бизнеса ще настъпи промяна едва когато икономиката се събуди и започнат да се инвестират пари в  телевизионни канали извън традиционните, които да търсят ново съдържание.