Резюме с основни акценти от третата конференция, организирана от Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер България на тема: Механизми за насърчаване на местното производство, 19.11.2014 г. 

Необходими са алтернативни източници за финансиране на индустрията, които да гарантират устойчиво развитие на аудио-визуалния сектор

„Българската телевизионна индустрия има нужда от възходящо и устойчиво развитие. Убеден съм, че само с общи усилия можем да създадем условия за това. Вратата на моя кабинет е широко отворена за диалог с вас и с всички творчески гилдии”, с тези думи зам. министъра на културата Боил Банов приветства от името на Министъра на културата Вежди Рашидов, участниците в еднодневната конференция на тема: „Механизми за насърчаване на местното производство”, организирана от Асоциацията на телевизионните продуценти и Медиен клъстер България.

Сред основните акценти в конференцията бяха начините на финансиране на производството на аудио-визуални произведения от независими продуценти в България, европейските практики за подкрепа за конкурентността и иновативността на малките и средните предприятия в Европа в аудио-визуалния сектор, ефективността на системите за финансиране и нови възможности за развитие на производството на аудио-визуални произведения.

„Инвестицията в готови наши проекти е предпочитан модел на финансиране от телевизиите, но е нож с две остриета за нас, продуцентите. С купуването на съдържанието, което произвеждаме, телевизиите присвояват авторските и продуцентските права над нашия интелектуален труд”, заяви Магърдич Халваджиян, член на Управителния съвет на Асоциацията на телевизионните продуценти и собственик на продуцентска компания „Глобал фрейм”. Според продуцентите, телевизиите категорично не приемат проекти с осигурено финансиране, било чрез собствени средства на продуцентите /в т.ч. продуктово позициониране/ или кредит, защото по този начин губят контрола върху придобиването на правата над съответните проекти. „Водената от телевизиите политика ги превръща в реален монополист на пазара на аудио-визуално съдържание”, заяви председателя на АТП Евтим Милошев.

„Необходима е промяна на законодателството в посока гарантиране на редакционно различно съдържание и вътрешна конкуренция на пазара. Повод за това би могла да бъде предстоящата ревизия на Директивата за аудио-визуални медийни услуги, за която се очаква да бъде отворена дискусия в близките месеци”, препоръча Анна Хаджиева, член на Съвета за електронни медии. 

Специален гост на конференцията бе Елена Лай, генерален секретар на Европейската асоциация на телевизионните продуценти – ЦЕПИ. Пред българските продуценти тя представи новите възможности за финансиране на проекти в аудио-визуалния сектор, които ще бъдат заложени в новия програмен период, както и няколко от най-успешните примери за  партньорство между телевизиите и независимите продуценти в Европа. „Норвегия е пример за изключителна синергия между телевизии, независими продуценти и фонд Кино. Благодарение на общата воля и разбиране на всички страни за развитие на аудио-визуалния сектор, преди няколко години норвежкият фонд Кино отваря специален грант за финансиране на телевизионни сериали. В резултат на тази стъпка, телевизионните сериали се радват на изключителен успех в Норвегия, а норвежците започват да гледат все повече телевизия”, сподели пред своите колеги тук опита на Норвегия г-жа Елена Лай.

Сред добрите практики в Европа беше представен и белгийския успех в борбата на независимите продуценти с дистрибуторите на аудио-визуално съдържание. След няколко годишна битка, съвсем наскоро със законодателни промени са въведени инвестиционни задължения за дистрибуторите на съдържание, произведено от независими продуценти. Всеки дистрибутор на аудио-визуално съдържание е задължен по закон всяка година да инвестира средства в специален Медиен фонд или в директна инвестиция за копродукция. Средствата могат да бъдат на база отчисления от такса на абонат /когато говорим за кабелни оператори например/ или обща сума. Основният мотив на независимите продуценти за въвеждането на такива инвестиционни задължения към съответните дистрибутори на съдържание е бил свързан с това, че всеки, който печели от съдържание, което произвеждат те, трябва да допринася за него.

„За съжаление основните телевизии у нас, са собственост на чужди корпорации и нямат интерес да инвестират в България. Защото те реално печелят от българския пазар и изнасят генерираната печалба извън пределите на страната”, с това Димитър Митовски, собственик на продуцентска компания „Камера”, обясни инвестициите на частните телевизии в ниско-бюджетни чуждестранни сериали, вместо в създадени от български независими продуценти такива.

Крайно време е държавата да разбере, че нашата индустрия не може да се самоиздържа. Тази индустрия има своята специфика и принос към българската култура, и отношението към нея е свързано с националната ни отговорност, смятат от Асоциацията на телевизионните продуценти.

По време на конференцията генералният секретар на ЦЕПИ Елена Лай представи статистика за приноса на индустрията в европейската икономика. Над 7 млн. души са наетите в сферата на предоставянето и производството на аудио-визуални услуги. Тази индустрия формира 6.8% от БВП на Европа и обхваща близо 6.5 % от общо наетите работни места в европейската общност. „Това е една от най-развиващите се индустрии в България и Европа. Именно по тази причина подкрепата на производството на продукти с културна стойност трябва да бъде приоритет на Министерсткия съвет и Парламента, не само на Министерство на културата. Все по-критична става необходимостта от подкрепа на конкурентноспособността и развитието на малките и средни предприятия в тази индустрия. Средната класа в България е под 15% и едва след като я стабилизираме ще можем да говорим за устойчиво развитие на индустрията”, заяви ректора на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” проф. Любомир Халачев, който бе сред гостите на конференцията.

В края на конференцията собственикът на продуцентска компания „Супернова медия” и член на Управителния съвет на АТП Явор Попов представи като пример за изключително успешен модел на партньорство между телевизиите и независимите продуценти, създаденият за първи път от BBC Кодекс с добри практики, въведен по-късно и от шведската национална телевизия SVT. Благодарение на този модел, независимите продуценти в Англия увеличават оборота си от 800 млн. британски паунда през 2000 г. на 3,1 млрд. Британски паунда през 2013 г.