Държавата да въведе финансови стимули за чуждите продукции у нас и да увеличи финансирането за българското кино, като включи в субсидията за игрални филми и телевизионни сериали. Тези искания бяха оповестени от Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти (АФТП) на среща с медиите. Частните продуценти твърдят, че заради липсата на облекчения за чуждите киноинвеститори в България се снимат все по-малко чуждестранни филми. Страната ни е все по-рядко е предпочитана дестинация за реализиране на големи филмови проекти.

Частните продуценти са единодушни, че в момента локалната киноиндустрия е изправена пред безперспективното бъдеще да бъде единствената в Европейския съюз без стратегия и политики за привличането на чуждестранни инвестиции, които биха гарантирали свеж приток на средства както в самата индустрия, така и в държавния бюджет.

На срещата с медиите присъстваха продуцентите Магърдич Халваджиян (Global Group), Никола Тупарев (Old School Productions), Евтим Милошев (Dream Team Productions), Иван Спасов (Dream Team), Борислав Чучков (Chuchkov Brothers), Ярив Лърнър (Nu Boyana Films). Там бе и директорът на Националния филмов център Жана Караиванова.

„България отново е в незавидна икономическа и имиджова позиция – 24 от 27 държави в Европейския съюз приеха подобни мерки, и ние вече не сме предпочитана снимачна дестинация“, заяви Краси Ванков, председател на АФTП.

Магърдич Халваджиян разкри, че преди месец всички те са инициирали среща с министър-председателя, министъра на културата и министъра на финансите, продуцентите се „оплакали“ на държавните мъже, че седем години водят безсмислена битка „и през това време всички държави в Европа ни изпревариха“ – но за първи път срещнали разбиране:

„За мен беше много важно, че ако досега всичко винаги е било спирано от министъра на финансите, сега Владислав Горанов е наясно, че от това, което предлагаме, държавата няма да губи, а ще печели, и каза: „Давайте да седнем да работим“. Тогава поставихме и въпроса за увеличаване на субсидията за българско кино и включване и на сериалите в нея. Това е битка, която трябва за водим, защото нужда от пари има навсякъде, но бюджетът за култура в България е най-ниският като процент в Европейския съюз, и не само там. За изкуство се дават изключително малко пари. Не може една нация като я обезкръвиш и когато тя не ходи на кино, на театър и няма собствени произведения, да чакаш от нея да направи нещо… Тя затъпява, гледа само телевизия, а по телевизията знаете какво дават…“.

Според Никола Тупарев, освен че трябва да се дават повече пари за българско кино и отделно от тях и за български сериали, е логично да бъдат увеличени и парите за сериали на БНТ, „защото са изключително малко“:

„Не си давате сметка каква е разликата във финансирането на обществените телевизии у нас и по света – например бюджетът на Австрийската телевизия е 1 млрд. евро, а тука е 30 млн.“.

Тупарев смята, че в България трябва да се правят артхаус филми – но преди това хората трябвало да има къде да се научат да снимат, като направят 2-3 сериала. Според него дори да се дадат пет пъти повече пари от сега, те пак ще са по-малко, отколкото държавата дава в Румъния.

„Аз съм изненадан – оказа се, че чукаме на отворена врата в Министерството на културата, те тази битка я водят също много отдавна… но сега и Министерството на финансите осъзнаха, че има смисъл. И това е само първата крачка“, каза Тупарев.

Евтим Милошев обясни, че чуждестранните инвестиции във филмовата индустрия в България връщат пари в бюджета, развиват пазара и отделно дават работа на специалисти в тази индустрия. По думите му, финансовият стимул за чуждото кино не са пари, които ще се вземат от държавната субсидия:

„Изчисления на икономисти сочат, че всяка една стотинка, която се вложи под формата на финансов стимул, се връща отново в бюджета, но с по-висока стойност. По този въпрос въобще не трябва да има дискусия дали или не. Това е измислено, направено и функционира в цял свят“.

Иван Спасов посочи, у нас има много талантливи и подготвени кинокадри, които работят на конкурентни цени, имаме разнообразна природа, четири сезона, България, каза той, е уникално находище на снимачни локации. И при създаване на благоприятни условия за чуждото кино, имаме реален шанс да станем ключов играч във филмовата индустрия.

„За сериалите ще ви кажа само, че страни като Турция само за едно десетилетие промениха представата на целия Близък Изток за себе си чрез сериалите“, каза Спасов.

„Аз много се радвам на ентусиазма, че в България имаме природа, замъци и всичко, но не съм много съгласен с това – замъци нямаме. Хайде да бъдем реалисти – да не би Хърватска, Словения, Македония, Сърбия да имат по-малко природа, красота и сгради от нас? А отгоре на всичко имат и по-добри стимули за продукциите. При нас не стига, че водата в Черно море не е по-бистра от тази в Средиземно море, ами и нямаме финансови стимули и вече наистина вървим към дъното. Само един личен пример от снимките на „18% сиво“ – отидохме да снимаме в Белгия – прекрасна държава с прекрасни сгради. Избрахме Белгия, а не Холандия, защо Белгия ни върна 50% от всеки лев, който изхарчихме там и това се случи в рамките на един месец“, добави Борислав Чучков.

Ярив Лърнър от „Ню Бояна филм“ отбеляза, от години забелязва „една дезинформация – че ние сме чужда компания и с местните хора работим едни срещу други“:

„Не съм сигурен откъде е дошло това мнение, но истината е, че киноиндустрия е обща, резултат от съвместен труд, в която успехът зависи от добрата работа на целия екип. България е единствената страна в Европа, останала без държавни стимули и поощрения за киноиндустрията. Но е погрешно да мислим, че тук става дума за помощ от държавата. Всъщност, това е помощ към държавата. Имам предвид, че чуждата инвестиция идва в страната, похарчва се в страната, държавата си печели от данъците, след което директно може да реинвестира тези данъци във филми. Има разбира се и индиректни печалби. Час и половина безплатна реклама на мястото, където е сниман филма“.

Източник: ploshtadslaveikov.com

Aвтор: Емил Л.Георгиев