|
Сериали в повече (първа част) |
Автор: Мая Василева
In 2011 Bulgarian television addicted to European and the worldwide latest tendency in independent production and co-production between audiovisual media services and local producers to produce, transmit and promote various TV series. The boom of the Bulgarian series pointed several questions about the preconditions for its occurrence, the contents of different types of TV series and media guild changes, subject to the viewers interests of watching short screen stories.
През 2011г. българският телевизионен ефир стана съпричастен към Европа и света в най-новата тенденция да се произвеждат, излъчват и популяризират сериали от местни продуценти. Бумът на българските сериали повдига редица въпроси относно предпоставките за възникването му, съдържанието на различните видове родни филмови поредици и промените за медийната гилдия, продиктувани от интереса на зрителите да гледат на малкия екран своите истории.
Key words: types of TV series, cultural focus, content selection, profile channels, TV series production policy
Ключови думи: видове сериали, културна насоченост, сегментиране на съдържанието, нишови канали, политика в производтсвото на сериали
Сериал по световен формат, първи български сериал, сезон на българските сериали, бум на сериалите, сериалът като културен феномен, залязва модата на турските сериали, идва отговорът на българските сериали. Изброените словосъчетания показват едновременно амбицията на местните производители на съдържание да създават телевизионно кино творчество и желанието на българския зрител да гледа филми в кратка жанрова форма, които да показват неговите живот, мислене и мечти в драматургично действие. Тенденциите в световното и европейското производство на тв сериали закономерно влияят върху предпоставките за възникването и формирането на нагласи в местната аудитория да търси произведения с тематична насоченост към собственото й съществуване. Интересът към българските сериали, като пореден голям скок след пробива на риалити шоуто у нас, потвърждава разбирането за същността на комуникацията от най-масов характер, а именно, телевизията да е там, където й е мястото – при хората. Инвестициите в редакционното съдържание, медийното планиране и телевизионното програмиране в трите национални телевизии у нас логично се преплитат в процес на сериалопроизводство и в него зрителят получава възможности да види на малкия екран своята житейска история. Историческата обремененост, народопсихологията, както политическите и икономически усложнения в държавите с общи родови корени, предпоставят сериалите към аналогична тематична насоченост и възприемчивост в близък географски регион. Дискусионен стои въпросът доколко спецификата на сериалите в Централна и Източна Европа е продиктувана от емоционалните натрупвания в годините на преход към демократични общества. Разнообразието от жанрове на новите български сериали, за всеки вкус и според предпочитанията, може да се възприема като далновидност от страна на медийното предприемачество, но и като съвременни напластявания в българската народопсихология. Въпросите за оцеляването, любовта, личното израстване в кризисни времена пораждат легенди в реалния живот, които стават за основа на един добър телевизионен драматичен сюжет. И без дистанционно в ръка, сериалът не стои далеч от българския зрител. Предстои да се разнищи кое състояние има по-силен смисъл за него – сериалът като мечта или мечтата като сериал.
Цел на изследването: Настоящият текст се фокусира върху същността и значението на сериалите като пореден жизнен цикъл в производството на телевизионно съдържание. Търсене на достоверност в двете противоположни тези, че сериалите са отражение на действителността по масов вкус или могат да се определят като подходяща нишова продукция за все по-сегментиращата се телевизионна аудитория в условията на цифровизация и произтичащото от нея многообразие на съдържанието.
Задачи на изложението:
1. Да проследи закономерностите при формирането на тенденции в произвеждането на телевизионно съдържание. Защо днес сме свидетели на бум на сериалите?
2. Да се посочат логичните взаимовръзки между развитието на телевизионния пазар на местно ниво и предпочитанията на телевизионната аудитория. Заложник ли е зрителят на дистанционното?
3. Да се опишат механизмите на влияние на световното и европейско производство на сериали върху жанровите и съдържателни характеристики на българското телевизионно кино творчество.
4. Да се проследят съдържателните аспекти и културните напластявания на различните видове сериали. Колко е голяма територията на един сериал? Подчинен ли е на целите на националната пропаганда, например?
5. Да се анализира шансът на сериалите да реабилитират професионалните умения на творческата и телевизионна кино гилдия. Метафората за „въображението като мускул” и формирането на сценарни екипи.
|