|
|
Сериали в повече (четвърта част) |
1. Практически разлики в целите на телевизионното кино творчество в обществените и частни национални канали
Световната финансова криза оказва сериозно отражение върху медийните модели на телевизионните организации и ги тласка към сериозни реформи за оптимизация на качеството в работата и ефективност в производството на продукция. Драстичното свиване на рекламния пазар принуждава програмните отдели да инвестират възможно повече в сегмента на най-гледаните си продукции. Обществените телевизии залагат на европейската продукция, която са задължени да имат на квотен принцип по европейското законодателство, а комерсиалните канали подхождат предприемачески към създаването на родни кино продукции, които да дистрибуцират на чуждите пазари. Преимущество на частните доставчици на аудиовизуални услуги е да се стремят към развиване на оптимални варианти за приходи от разработването на телевизионните си проекти. Положителен аспект на комерсиализацията е предимството да се инвестира в повече на брой и по-скъпи продукции. Закупуването на чужди филми и форматни предавания разширява кръгозоора на телевизионната аудитория и регистрира вкусовите предпочитания на най-голямата таргет група именно при разнообразие на проектите в конкретен телевизионен жанр. Един по-задълбочен прочит ще посочи прилика в предпоставените условия за възникване на трите най-ярки тенденции в телевизионното програмиране в цял свят - необходимостта да се скандализират консервативните и традиционни общества чрез риалити шоутата, да се даде поле за изява на маргинализираните социални групи, политиците и звездите в ток шоутата и нуждата от преразказ на живота с реалиите на приказката в бума на сералите. Оказва се, че сералът е най-точната формула за сбит разказ на съвременната житейска повест, предлага прочит на уверсалните ценности и съвместява облика на обществото в художествена измислица. Далновиден стратегически ход на БТВ е да подготви преварително очакването на българските зрители за наши продукции, след като са опознали възможностите на чуждите пазари - турски, гръцки, испански, латино сериали.
Подчертаният интерес на зрителите към откровената фикция в драматургичните сюжетни линии, но от родно естество, логично насочват конкуренцията между трите национални ефирни телевизии на територията на новото поколение български сериали[1].
За БНТ инвестициите в телевизионното кино творчество са традиция още от създаването й, но в един по-реформиран модел на програмната политика обществената й мисия може да се заложи в продукции с комерсиално значение. Производството на филми и сериали е гарантирано перо от годишната субсидия на държавната национална телевизия и привеждането в практиката на механизмите за спонсорство, продуктово позициониране и съсредоточаването на 1/3 от рекламното време в прайм тайм би подпомогнало финансовото обезпечаване на бъдещите проекти в полза на обществото. Един по-агресивен маркетингов подход в разработването на продукциите ще промени разпределението на аудиторията между държавната и частните национални телевизии и ще изведе БНТ на нова стретегическа, а защо не и лидерска позиция. Потенциалът се крие в характера на обществената й роля и заложените в настощия Закон за радиото и телевизията процентни съотношения за видовете продукция според размера на годишната държавна субсидия. Модернизацията няма да означава непременно комерсализация в степента на застъпването й във функциите на частните канали, чиито програмни цели са ориентирани изцяло към печалбата. Създаването на гледаеми и продаваеми предавания с качество и културна стойност, които да бъдат предлагани на пазарния обмен между обществените телевизии в Европа ще тласне БНТ към продължителен, но сигурен път на преорганизация според логиката и правилата на пазарната конкуренция. Поучителен пример може да бъде почерпан от английския модел на функциониране на BBC, която още през 1992г. консултира представители на БНТ по същността на въвеждането при тях на програма „Продуцентски избор”. Обществената телевизия във Великобритания узрява за идеята да се отвори аудиовизуалния пазар „като цялото производство премине на принципите на свободното продуциране, т.е постепенно приближаване до „модела” на киното, където основната фигура е продуцента като персонификация на художествената и финансова отговорност по отношение на продукта”.[2] В БНТ продуцентският принцип се въвежда едва 2010г. след избирането на Вяра Анкова за Генерален директор с анкцент в програмната й концепция за организирането на конкурси за предавания на външни продуцентски къщи.
Наемането на външни продуценти за ключови или мащабни проекти добавя допълнителна стойност в креативния и мениджърски потенциал да бъде развиван един телевизионен проект според зрителските нагласи – гъвкавост, която би била от полза за възвръщането на позициите на БНТ като трети силен играч на медийния пазар у нас и особено със стабилни позиции в преходния период на цифровизацията.
За най-наблюдателния зрител не е тайна доминиращото влияние на продукциите на независимите продуцентски компании като новаторски, амбициозни, популярни, а защо не и противоречиви проекти с широк обществен отглас. Прозрение, което автоматично мобилизира усилията на националните частни канали да се защитят от бъдещата тенденция продуцентите да избират с коя телевизия да работят, а не обратното, както е в момента с обвързващи договори за екслузивитет.
Българският телевизионен пазар предстои да се развива по техническите изисквания на цифровия преход и предполага постигането на широка гама от канали на свободен достъп за обикновения зрител, както и предизвикателството големите платформи да бъдат запълнени с качествено и разнообразно съдържание. В световен мащаб цифровизацията отсява и развива кратките жанрови форми, които отговарят на изискването на бъдат лесно съхранявани за бъдещите поколения, а в концептуален план се обръщат към ценностите от миналото, преосмислени в модерен прочит и в стила на популярната култура. Ако в последното десетилетие на 20 век риалити шоуто скандализира света с режисирането на социалните язви на обществата на живо в телевизионния ефир, то първото десетилетие на 21 век регистрира завръщането към киното, но в телевизионна му форма. Сериалът е аудиовизуалният продукт с най-добре изразени характеристики да отговаря на механизмите на действие на аудивизуалния пазар – кратък по времетраене, произвежда се на сезони, точен брой серии, има тематична насоченост и културна идентичност. На американския медиен пазар големите частни телевизии като HBO и Showtime поставят рекорд за най-големи инвестиции в сериали на продуценти, които са доказани авторитети в кино средите. Не представлява кой знае каква изненада или прозрение, че т.нар. бум на сериалите се организира по линия на американското присъствие в телевизията у нас. С програмното си решение да реализира сезон на българските сериали, БТВ отговаря адекватно на зрителските очаквания и съответно заема достойна позиция в пазарната ситуция вместо да купува чужди продукции, да продава родни в други държави. По силата на предприемачеството едновременното обявяване на три нови български сериала е сериозна заявка за инвестиции в производство на конкурентоспособни продукции директно за световния пазар. Това означава, че най-гледаната телевизия у нас се очертава като новатор и лидер в производствените възможности, цени на услугите и изграждане на трайни партньорства с външни продуценти. От позицията на зрителя, сериалите, които ще му предложи ориентираната изцяло към печелбите си телевизионна компания, ще отговарят напълно на масовия вкус и ще възпитават в лоялност към продукта.
За разлика от комерсиалните похвати на частните канали, БНТ в смисъла на обществената си мисия ще трябва да пренасочи културната функция на телевизионното кино творчество от миналото в по-маркетингово ориентирано бъдеще. Сблъсъкът между държавната и частните телевизии в творческите хоризонти на сериалите не закъснява именно по отношение определянето на цената на предприемаческото начало. Още с обвяването на кампанийното развихряне на родните сериали е ясно, че стартирането на три проекта за сериали в един телевизионен сезон изисква сериозно оптимизиране на инвестициите. Обратно, в БНТ цената на проект за телевизионно кино творчество, дори и при наличието на ограничена бюджетна субсидия, е заложена като константна величина в чл. 71 от Закона за радиото и телевизията с цел да прилага устойчив механизъм за насърчаване производстово на продукции в духа и критериите за европейска продукции отвъд търговската цел, без тя да бъде омаловажавана. В навечерието на 2011г. Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори(АБРО) излиза с официално писмо до представители на изпълнителната власт с претенции за промени в нормативната база при изразени твърдения за нелоялна конкуренция на обществената спрямо търговските телевизии в областта на телевизионното кино творчество и прави опит за разрешаване на правен спор чрез политическа намеса. Сериалите стават повод за припомняне на програмните различия в мисиите на двете телевизии и че предложението държавната телевизия да се комерсилизира, а частната да стане по-социална е една от опциите за промени по строг регламент евентуално в нов медиен закон. БНТ е изцяло подчинена на паневропейската платформа за обществените медии и според последните новости цели да бъде разграничена от икономически и политически зависимости. [3]
Противоречията между телевизията с най-голям пазарен дял у нас – БТВ и обществения оператор – БНТ възникват на база конкуренция не само по отношение на бюджети, но и според състоянието на творческия потенциал. Преди 1989г. единствена БНТ произвежда телевизионно кино и творческите традиции датират още от създаването й. От друга страна, повечето от независимите творци в киното и телевизията са започнали там първата си работа и са натрупали опита си в силините години на държаваната телевизия. Част от предприемаческата дързост на частния канал е да предотврати възможността два различни проекта от сътрудничество с един независим продуцент да си оспорват първенството кой да е по-успешен. Допълнителна възможност е отхвърлен от частния канал проект да бъде реализиран в БНТ и да стане повод да се заговори за реабилитирането й като успех при въвеждането на продуцентския принцип по модела на предприемаческото начало. Накратко, на територията на родните филмови поредици има основание да се диагностицират състояния на професионална ревност.
|
Информация за медиите