|
|
Сериали в повече (втора част) |
2. Българският телевизионен пазар на кръстопът за сериали
Автор: Мая Василева
Българските зрители са живите свидетели на историческата предпоставка развитето на телевизията у нас да се забави с двадесет години и това да е ключов фактор и до днес[1]. В преекспонирането на подобна теза се крие пазарната и творческа логика в изграждането на цикличност в тенденциите на създаване на тeлевизионно съдържание. Към днешна дата съмнението в актуалността й може да се илюстрира със стихийното навлизане в българския телевизионен ефир на множество световни форматни предавания, които ни илюстрират какво представлява комерсиалната телевизия и доколко предразполага към морална и емоционална деградация. Трансформацията от консервативния зрител на социалистическото общество в модерния телеманиак на демократичните ценности извървява дълъг и мъчителен път на промени във визията, идеята и техническите параметри на съвременната телевизионна комуникация. [2] Когато в ранните години на демократичния преход, все още в условията на телевизионен монопол от страна на Българска национална телевизия, през 1993г. проф. Хачо Бояджиев, в качеството му на генерален директор, дава шанс за реализация на една хазартна игра от американски тип, тогава за първи път българският зрител бива завладян от стихията на продуцентския принцип и свободния телевизионен предприемачески дух, който след този пробив започва да създава у нас няколко години по-късно най-известните световни образци на най-популярните телевизионни предавания. Кратка справка относно екипа и историята на емблематичното „Супершоу Невада” показва, че с него поставят началото на творческия си път много от известните днес продуценти и водещи на телевизионни предавания. В годините на монопол, БНТ става професионално поприще и единствено медийно поле за изява на енергията и силата на мисълта на новото поколение млади хора в емблематичното за своето време студенстко предаване „Ку-ку”. Поставят се основите на забавлението като смешен прочит на действителността, първите пародийни образи, хуморът, който идва от самите нас и е предназначен да предизвика нов тип самокритичност. Американската телевизионна практика поставя в центъра на малкия екран обикновения човек и неговия емоционален свят. Собствеността на голям частен канал у нас от американска корпорация предполага същия принцип да изведе на малкия екран малките човешки истории в новините, да се наруши институционалната новина и статуквото на държавника да бъде преобърнато през погледа на отделния зрител.[3] Намекът за наваксването в значението и същността на телевизионната комуникация преди и след демократичните промени у нас в метафоричен план може да се асоциира със свободата и как се променя разбирането й в годините на прехода. За телевизията свободата на ума в съчетание със свобода на капиталите определя предприемаческата инициатива в борбата за вниманието на зрителя и постигане на разнообразие в предлаганите телевизионни продукти.
Комерсиалната визия на телевизията в България не се осъществява само с идеи и финансови средства. Предприемаческата инициатива в създаването на конкурентно телевизионно съдържание се развива след генералното политическо решение на 84-то правителство на България(1997-2001г.), начело с министър-председател – г-н Иван Костов, да се създадат пазарни възможности за възникване на частни национални телевизионни канали и конкуренцията между тях. В правен аспект това означава дуалистичен модел на медийна регулация, в който основни медийни играчи са регулаторните органи, доставчиците на аудиовизуални медийни услуги и независимите продуценти[4]. Преодоляването на телевизионната „Берлинска стена” има същия деструктивно-конструктивен ефект на догонването на пазарни и културни ползи, подобно на историческия аналог и съпътстващите го различия от двете страни на поставената граница. Частните национални канали BTV и НOVA TV започват да работят за налагането на нови професионални правила в журналистиката и целят да превърнат телевизионното изкуство в успешен бизнес модел. Процесът на противопоставянето спрямо политическата и културна традиция на БНТ извежда в дискурса на комерсиалното съмненията може ли печалбата да определя редакционна политика, да формира журналистическа етика, да задава морални ценности. Маркетинговите проучвания относно нагласите на телевизионната аудитория изследват доколко зрителят определя какво ще се излъчва в национален ефир. Ловкото улавяне на вълната на комерсиалното включва в интензивен процес на производство на най-популярните в света предавания телевизии и външни продуценти. Сензацията, която постигат риалити проектите в предходни телевизионни сезони, доказва афинитета на зрителската аудитория към скалъпената реалност и схващането от близкото минало, че животът ни се дирижира от някой друг. Гласът на „Биг Брадър” оставя отпечатък в съзнанието на зрителите за задкулисната роля на продуцента и заучените методики в създаването на голям и модерен телевизионен проект. Модата на форматните предавания е пряко повлияна от професионалното предизвикателство пред частните канали да изглеждат и функционират по примера на най-големите телевизии по света и според финансовите възможности на малкия телевизионен пазар да въведат конкурентната битка между предавания и наличието на право на избор за зрителя. До днес силата на рейтинга е определяща за съществуването на телевизионните програми и ни кара да се съмняваме дали имаме реално участие в подреждането на програмата или тя е отражение на нечии други интереси. Безспорно комерсиалните предавания реализираха представата за съществуването на масова аудитория и у нас, т.е. стана възможно половината от населението на България да прикове погледи пред малкия екран в гледане на конкретно предаване. Начинанието на предприемаческата инициатива в частните канали успя да възпита предсказуемо поведение у българския зрител кога, къде и какво точно иска да гледа по телевизията. Комерсиалната телевизия у нас стана част от психологията на зрителя и благодарение на дълго възпитаваните си и предвидими нагласи той оказва пряко влияние върху бъдещото развитие на частния телевизионен бизнес модел. Спорно е да се каже кой задава пропорцията в съвременния модел на телевизионната комуникация у нас и по света - дали дистанционното в ръката на зрителя или всепоглъщащото око на телевизионната камера. Значението на зрителя никога не се подценява, но се променят вкусовите качества на телевизионната аудитория. Времето, когато зрителят гледа предавания, които се харесват от всички, е безвъзратно отминало. Днес наблюдаваме явлението на задълбочаване, сегментиране и специализиране в конкретен избор на телевизионна програма. Промените в създаването на телевизионно съдържание са продиктувани от актуалното днес желание на зрителелите да задълбочават свой конкретен интерес и стремежът на доставчиците на медийни услуги да предоставят качествен продукт в творчески и технологичен аспект, който да е удобен за ползване според преценката на гледащия. В началото на 21 век телевизията не се асоциира само с телевизор и дистанционно. Технологичният напредък в условия на цифровизация е целенасочено търсено направление за развитие на телевизията в световен мащаб. Дигитализирането на телевизионното съдържание влияе върху начина на разпространение на телевизионната услуга, платформите, върху които ще се развива, устройствата, чрез които ще се употребява. Съвременният зрител разполага с все по-малко време за гледане на телевизия и дори възможности за колективно гледане в семейството, както се е случвала телевизионната комуникация в началото на 20 век. Единственият телевизор в семейството загубва статута на обединяващия център на вниманието на членовете на фамилията, защото днес повечето домакинства разполагат с повече от един приемник и децата се радват на канали, ориентирани изцяло към тях като аудитория. Промени се основния начин на гледане на телевизия от класическото гледане на дивана в хола до новите технологични възможности в Интернет в работно време или на телефона при пътуване. Новите устройства за достъп до телевизионно съдържание приоритетно развиват кратките форми на телевизионно съдържание от чисто практична технологична ориентация, но и във връзка с натовареното ежедневие на съвременния човек да избира и да планира къде, кога и какво да гледа. Традиционният начин на гледане на телевизия в България е все още доминиращ поради демографски и икономически фактори, но обобщеният образ на телевизионният зрител на новото хилядолетие е човекът със смартфон в едната ръка и таблет в другата. Дори и за нашите ширини да се предполага, че такъв човек би принадлежал към някакъв комуникативен елит, то не може да се подценява ролята на младите хора и ориентираното към тях бъдещо развитие на телевизията. В световен мащаб телевизията следва изпреварващото темпо на комуникационните технологии и тяхната мисия да привлекат и спечелят вниманието на най-капризния потребител. В миналото хилядолетие телевизията се стреми да обхване зрителите като съвкупност, а днес големите корпоративни бизнес модели, които включват различни нишови канали, произвеждат продукти за определена таргет група. Наличието на кабелни комуникационни оператори, телекоми, телевизионни корпорации и целенасочена европейска политика за задължително въвеждане на цифровите технологии създава условия за образуването на аудивизуален медиен пазар, който да се развива по паралелните пътища на равносилни по значимост културни и пазарни механизми. Предизвикателствата в създаването на телевизионно съдържание могат да бъдат открити в обърканите претенции на държавните и частните телевизионни канали да отстояват обществена значимост. Превръщането на съдържанието в най-търсената стока промени структурните модели на управление в телевизиите и отреди много сериозна роля в творческия процес на агрегаторите на творческите проекти, каквито са продуцентите. Продуцентът е необходим като мениджър на творческия процес в телевизионната комуникация, когато се търси сегментиране в културно и интерпретативно отношение. Продуцентът е генератор на независимата редакционна политика от корпоративните решения на телевизионната медия. Изграждането на телевизиите по принципа на продуцентското начало е актуално и се осъществява едва сега, като последица от тромави реформи в БНТ, а и в резултат на предефинирането на българския медиен пазар с отчетливи играчи в лицето на независимите продуцентски компании.
В един по-обобщен план имаме голяма корпорация, която развива различни телевизионни платформи, наличие на ограничен рекламен пазар, един по-особен и по-взискателен отвсякога зрител и група професионалисти, които са готови да захранват телевизионния пазар със съдържание. В духа на Европа и нормативната база на Директивата за аудиовизуални медийни продукти приоритет придобива телевизионното съдържание в кратка жанрова форма, от местен характер, с възможности за допълнително търговско послание в сюжета, с културна насоченост и историческата технологична предопределеност да бъде съхранено в дигитален формат за бъдещите поколения. Културните традиции на Европа в кино торчеството логично ще тласнат малките телевизионни пазари в държавите от Централна и Източна Европа не на мащабни кино продукции, а на разумни по бюджет сериали. От гледна точка на програмирането серийното производство на културно съдържание в кратка жанрова форма съвпада с възпитаването на местната зрителска аудитория към лоялност и изграждане на трайни навици към определена телевизионна програма – силен довод за мениджмънта на корпоративно изгражданите медии на малките телевизионни пазари.
|
Информация за медиите