|
|
Сериали в повече (пета част) |
4. Класификация на видовете тв сериали
Автор: Мая Василева
Масовият интерес към сериалите е общ за целия свят. В началото се възприемат основно като форма на забавление, но впоследствие придобиват висока художествена и културна стойност. Пътят на сериалите от САЩ, където често са наричани сапунени, защото са спонсорирани от производители на перилни препарати, минава през Великобритания, за да се развие в културния кръстопът на Европа и останалите континенти. Днес сериалите са огледало на състоянията на обществата в държавите, в които са произведени. Една от главните им характеристики е да откъсват телевизионния зрител от действителността. Сюжетът в тях е фикция, но художественията замисъл черпи вдъхновение от живи житейски ситуации.
Полският филмов критик Якуб Маймурек в интервю за сп. “Light” на в. „Капитал” обяснява, че „ корените на сериалите ще открием в повестите, докато филмът е по-скоро продължение на театралната драма. Историята на сериалите е всъщност историята на телевизията – сериалите се появяват с първия телевизор, често се пренасят от радиото на телевизинния екран”. [1] Поводите сериалът да придобива все по-сериозна форма в Европа могат да бъдат открити в историческите предпоставки – с новостите на технологиите в драматургични схеми да се осъществи прочит на преходните периоди в развитието на държавите от Централна и Източна Европа. За развитите кино индустрии на САЩ и Канада сериалите стават предизвикателство за известни кино режисьори с амбиции да изпробват кинематографичните похвати в изразната система на телевизията. Според американската теория сериалите са елементи на телевизионната програма, които имат времетраене от 24 до 45 мин. на епизод, произвеждат се на сезони и могат да бъдат от строго специализирани жанрове до предназначени за масов вкус. Якуб Маймурек ги разделя на три основни групи: 1. Минисериали – неща като по-дълъг филм; 2.Истински сериали – такива, в които всяка серия носи някакъв нов момент, действието се развива и трябва да ги следим, защото всеки епизод е важен; Ситуационна комедия – всяка серия е самостоятелна и не изпускаме кой знае колко, ако пропуснем серия или цял сезон. Сериалът се определя като забавление по сценарий. Като елемент на телевизионната програма се залага в рамките на един телевизионен сезон от септември до декември или от януали до май с общо от 12 до 20-26 епизода в зависимост от продължителността на един епизод. В статията „Серийният телевизионен филм” доц. Теодора Петрова извежда разликите между сериала и серийния телевизионен филм: „Смята се, че в серийния телевизионен филм на екрана се изграждат типажи, образи на главните герои, а във всеки отделен епизод има разгърната “история“ в сравнително завършен вид. Епизодите са по - малко на брой - 6-12-24 епизода /“Форсайтови”, “Бай Ганьо”/. В телевизионния сериал също се изгражда екранен образ на главните герои, но не толкова ярко очертан в отделните епизоди. Повествованието е изградено предимно върху ситуации и когато една ситуация бъде разрешена, главните герои от сериала се заплитат в нова и така един сериал може да продължи до безкрайност /“Дързост и красота”, “Кварталът на богатите”/. [2] И в телевизионния сериен филм и в сериала, повествованието на екрана се води в две линии - едната “хоризонтална” – от епизод в епизод, а втората – “вертикална” – екранният разказ се развива във всеки отделен епизод.”
Сериалът е телевизионно произведение със строго структуриран сценарий. Кратката жанрова форма предполага намиране на най-точните реплики за създаване на драматургичната ситуация и езикът е от голямо значение. За разлика от кино филмите, където може да се работи по текста, в сериалите „една сменена реплика може да събори сюжета”. [1] По тази причина на Запад често срещано явление е сценаристът да бъде и продуцент на сериала. Сид Филд- един от гурутата на американската кино индустрия –казва, че най-важно в сериала е да се знае началото и финала. [2]Героите се измислят като образи в развитие, а това предполага, че сериалът има за цел не само да забавлява, а и да подтикне зрителя да разсъждава. В драматичните сериали героят непрекъснато се приближава до своя връх или падение, докато в ситкомите той може да бъде един и същ във всяка серия и сезон.
В американско-канадската теория сериалите се определят като сценарно забавление \scripted entertainment\, т.е кратка жанрова форма на телевизионно кино творчество. Класификацията на сериалите изглежда по следния начин:
1. Драматичен телевизионен сериал:
а) комедийна драма(comedy drama) – съчетава хумористично със сериозно съдържание;
б) адвокатска драма(legal drama) – обикновено действието се развива в съдебна зала или е съдебен трилър;
в) лекарска драма(medical drama) – действитето се развива в болница и героите са лекари и медицински персонал;
г) младежка драма(teen drama) – героите са тийнеджъри и се засягат техните проблеми;
д) политическа драма(political drama) – действието пресъздава политически решения
е) семейна драма – повечето турски сериали;
ж) криминална драма – показва полицейски разследвания на заплетени криминални случаи;
з) научна фантастика от типа на „Досиетата Х”;
и) сапунена опера – отличава се с бавно развитие на действието, акцентира върху емоциите на героите;
й) ситуационна комедия – действието се развива на един и същ терен – обикновено в къща, апартамент или заведение, всеки епизод е самостоятелен.
Американските теоретици на телевизионното кино творчество виждат принципната концепция на техните сериали във възможността за бягство от реалността – т.нар. „ескейпизъм”. По линия на най-новата тенденция на производство на сериали у нас е трудно защитима тезата дали те отразяват действителността или създават друга реалност. Сценаристът на „Стъклен дом” и „Под прикритие” – Тедора Василева обяснява метофората за „въображението като мускул и изкуството да управляваш чужди животи” по следния начин: „Представяме интересните парчета от живота, защото няма как да покажем само чистата реалност в България – тя не е нито толкова интересна, нито толкова красива. Опитваме да вземаме различни неща от реалността, които да повдигнем като теми у зрителите.” В допълнение доц. Георги Лозанов в статия за в. „Труд” констатира, че творците у нас най-после са изоставили усложните метафори и са започнали да разказват прости истории. Поради идеологическите препятствия на социализма, който преследва сериалите като буржоазно явление, днес сме свидетели на „Бум на българските сериали.Защо?”. Един от отговорите се крие в драматичното изграждане на сюжетната линия в турските сериали, които събуждат интереса на местната телевизионна аудитория и успехът им дава повод за предприемаческа инициатива на родните продуценти. Спецификата на популярните у нас турски сериали се състои в модела на източната приказка – историята за Шехерезада и „Хиляда и една нощ”. Кинокритикът проф. Вера Найденова наблюдава приложението на стила на разказите от легендата за персийската царица, която така мъдро обучила и превъзпитала персийцкия цар, че той пощадил живота й.[3] Сюжетите на хитовите турски сериали „Перла” и „Листопад” носят подобен нравоучителен характер за ценностите на семейството и утвърждават патриархалния дом срещу изкушенията на модерното време.
Високата гледаемост на новите български сериали през пролетния сезон на 2011 г. категорично показват, че действителността е неизчерпаем източник на творчески идеи за сценаристите и отдалечаването на героите от ежедневието би дистанцирало българския зрител от малкия екран. Формулата за успешен български сериал засега включва следните индикативни знаци – качествено заснемане, родна действителност и многообразие.
|
Информация за медиите