|
Магърдич Халваджиян: Няма война на сериали в България |
26.08.2011г., в. “Стандарт”
Автор: Стела Стоянова
Сериали заливат ефира наесен. Една от поредиците по Би Ти Ви от септември е „Седем часа разлика”, продуцирана от „Глобал филмс”. Започва ли война за зрители и какво отприщи глада за българско кино, попитахме продуцента Магърдич Халваджиян.
Руска мафия, нюйоркски пейзаж, българска корупция - това поне очакваме да видим в новия сериал "Седем часа разлика", който копродуцирате с bTV. Как се роди идеята за него?
Всъщност не става дума точно за мафия, по-скоро за леко организирана престъпност. В това няма нищо измислено, тук сме се придържали към фактите и събитията, които реално се случват.
Всички знаят, че много руснаци в Ню Йорк са част от организираната престъпност. И че десетки българи се забъркват в нея, понякога без и те самите да знаят как и защо. А идеята ни за сериала дойде от темата за емигрантите. Знаем, че тя е болна за българина, защото почти във всяко семейство има поне един емигрант.
И те непрестанно подават от чужбина позитивни сигнали, показват снимки на хубави къщи, лъскави коли, а действителността невинаги е такава. Много от емигрантите ни в чужбина не се чувстват добре. Носталгията е страшна.
Когато предложих на bTV да тръгнем в тази посока, те веднага се съгласиха, казаха "Темата е страхотна, давай". Така се свързах с Любо Дилов и с Милена Фучеджиева, която 16 години живее в Америка и има опит с емигрантите.
Любо написа една огромна библия на първия сезон, който трябва да стартира през септември. До голяма степен дължим старта на сериала на програмния директор на bTV Апостол Пенчев, който е киноман, и с него много детайлно сме обсъждали как трябва да се случват нещата.
В много от епизодите имаме герои, на които прототипите са успели наши емигранти в чужбина, успели, с проспериращ бизнес. Планираме обаче по-нататък да включим и реалните хора, които да играят самите себе си. Вече правим проучвания в тази посока. Засега не мога да кажа имена, само ще спомена, че част от тях са много известни.
Вие за първи път режисирате сериал.
Режисирал съм само "Морска сол", който обаче не беше драматичен сериал. Всъщност аз основно съм продуцент, режисирам само някои от епизодите. Идеята ми е във филма да се сменят различни млади режисьори, така че да им се даде път.
Досега са снимали Вито Бонев, синът на режисьора на Пловдивския театър, и Кирил Кирилов, познат от "Ясновидци". По-нататък като режисьор ще влезе и Валери Милев. По принцип така се снимат големите сериали по света - с екип от няколко основни режисьори, четирима-петима, защото са тежки и обемни продукции.
Има ли война на сериалите у нас в момента?
Напротив. У нас в момента се случва онова, за което толкова сме мечтали и говорили в предишни години - започва да се прави българско кино. Ние сме една шепа хора, които заедно са се борили, за да тръгнат нещата - няма как да има война.
Как си обясняваш внезапния глад точно за български сериали?
Гладът винаги го е имало, просто във финансово отношение досега нямаше условия това да се случи. Телевизиите нямаха нужния ресурс. Защото да снимаш сериал е по-скъпо удоволствие, отколкото да купиш турски, латиноамерикански или все едно какъв.
Сега телевизиите узряха, че е настъпил подходящият момент. С Апостол Пенчев ние всъщност от две години си говорим, че трябва да започнем да правим това. И най-после настъпи времето.
Свърши ли епохата на турските сапунки? Какво се промени във вкуса на българина?
Във вкуса ни нищо не се е променило, просто настъпи известна умора у зрителя. Досега поне на тв пазара ни, когато се появи нещо и се наложи като мода, всички тв канали започваха да го преекспонират. А това накрая уморява хората.
Така беше например с реалитито - в един период по всички канали вървяха само реалити формати. където и да щракнеш - друго няма да видиш. Сега не че времето на едното или другото отминава, просто се надявам пазарът вече да се е поуспокоил и да започне да предлага по малко от всичко - реалити, ситкоми, сериали, токшоута. И най-сетне да настъпи разнообразие.
Последното нещо от световните тв формати, което не бе навлязло у нас, бяха собствените сериали. След като и те се появиха, смятам, че вече чисто и просто ще започнем да подаваме на зрителите нещата в нормални дози.
И ще насочим вниманието си към качеството. В сериалите например ще се наблегне основно на драматургията, която има нужда от подобрение. Не бива да забравяме, че българският зрител бързо се насища.
Просто защото пазарът ни не е голям. Американските медии могат да си позволят лукса да предлагат формати, които да вървят по 40 години, защото имат много по-широка аудитория.
Тук нещата, които вървят в по-дълъг период, могат да се преброят на пръстите на едната ръка - "Шоуто на Слави", "Господари на ефира" и още няколко. Зрителите ни са ограничен брой - 2,5 - 3 млн., и непрестанно трябва да бъдат изненадвани. (Със съкращения)
|