Димитър Гочев: Чакам да завидя на конкуренцията (11/04/2011 08:00)

С режисьора Димитър Гочев разговаря Татяна ЧИПЕВА

в. „Труд”, рубрика, „Култура”, 08.04.2011г.

- Г-н Гочев, как се стигна до бума на БГ сериалите, който отключи “Стъклен дом”?

- Ами, преживяхме различни бумове - на чалгата и на какво ли още не. Време беше на дневен ред да излязат и сериалите. За нас като компания, която се занимава с кино, беше логично да искаме да правим и сериали. Известно е, че това е една голяма пазарна ниша навсякъде по света. И е хубаво българската публика да бъде завладяна от наши, а не само от турски сериали.

- Като пионери в тази област, разкрийте малко от кухнята - как се прави успешен сериал у нас, как се прогнозира пазарът?

- В този първи проект - “Стъклен дом”, няма нищо чак толкова дълбоко премислено. Разбира се, когато правиш нещо подобно, трябва да имаш идея за това какво биха искали да гледат хората. Но за успеха на един сериал влияят много фактори - брой зрители, които гледат телевизия, професионализъм на екипите... Всеки, който се захване с такъв проект, трябва да притежава набор от талантливи и много работливи хора. Защото, докато един филм можеш да го правиш година-година и половина, при сериала сроковете са много по-кратки. И ако трябва да заснемеш 50 серии на година, това прави, грубо казано, 50 игрални филма. И при сериалите, както и във всяка друга област, нещата не могат да се случат с едно щракване с пръсти. Тази индустрия е страшно развита в света и трябват доста усилия, за да си адекватен. Особено когато правиш сериал за по-младото поколение, което е събрало толкова много визуална информация - ако не си добър, никой няма да иска да те гледа.

- Гледате ли на новите български сериали, които се задават, като на сериозна конкуренция за “Стъклен дом”? Първият епизод на “Столичани в повече” събра над 2 млн. зрители пред екрана...

Конкуренцията, разбира се, е много ценна. Винаги очаквам от конкурентите да направят нещо по-добро, аз да им завидя и да се амбицирам да отвърна на удара с нещо още по-качествено. Надявам се, че всички колеги, които работят по нови сериали, ще подходят сериозно. Защото, без да обсъждам вкусовете - кой харесва или не “Стъклен дом”, - смея да твърдя, че ние предлагаме добър продукт. Така че дай боже конкуренцията да е силна. И все пак нека не наблягаме чак толкова на рейтингите - те са нещо много условно. Ние също сме имали епизоди, които бият “Забраненият плод”. Но знаете, че се случва и далеч не толкова качествени продукти да имат високи рейтинги, както и много добри неща да минат незабелязано. Друг е въпросът, че у нас пазарът е малък - той не може да поеме кой знае колко сериали. Две-три са телевизиите, които са в състояние да се ангажират с проекти от такъв мащаб. Въпреки че цените за производство са изключително ниски и нямат нищо общо с това, което се прави по света. Което пък е тъжно, защото качеството е в пряка зависимост от инвестицията.

- Защо така ревностно се крият бюджетите на сериалите?

- И аз не знам, винаги съм мислил, че го правят, за да си представят хората, че са високи. Ама не са. Изобщо няма да изненадат никого в този смисъл. Въпросът е обаче да има перспектива. Ето, в една Словения са два милиона, но дават повече пари за култура. И резултатите се виждат. А тук сме във финансова дупка, в киното сме в постоянен стрес, режат се субсидии. Хората в гилдията са отчаяни. Аз не съм от най-необлагодетелстваните, но никой вече не може да бъде успокоен с обещание, че след две-три години ще има пари. Защото хората това го слушат от 20 години. А когато си бил на 25 и си чакал, на 50 наистина вече не можеш.

Ще ви кажа аз самият на какво съм подложен в момента. Министърът твърди, че ще има пари, обаче аз имам два проекта, които се чудя как да завърша. И всичко, което печеля, влагам в тях. Защото има едно леко неразбиране за това какво е киното. Аз имам партньори - копродуценти в други държави, и съм длъжен на определени дати да си внасям парите. А парите от НФЦ не идват. В едната продукция работя с Мариинския театър - това са хора, които имат по два свободни дни в годината. И изведнъж се оказва, че трябва едва ли не да зарежа всичко, след като сме свършили вече 90% от работата. В другия филм пък работя с един световен сценарист - Жан-Клод Кариер. И всичките тези неуредици в крайна сметка се отразяват на имиджа ни в чужбина.

- След броени дни БГ публиката ще се изправи пред поредното ви предизвикателство - “Под прикритие”. Какви са прогнозите ви за битката сами със себе си?

- “Под прикритие” и “Стъклен дом” са жанрово много различни. “Стъклен дом” е, както ние го наричаме, “праймтайм драма”, въпреки че поради по-големия му обем някои зрители биха го пренесли по-скоро към сапунения сюжет. “Под прикритие” е криминален сериал - опит да се разкаже за живота на хората от престъпния свят. Аз самият не знам как ще се възприеме тази история, дали публиката ще иска да гледат подобен сюжет след толкова години, в които се писа доста за престъпността... Но при всички случаи ми се струва, че имаме нужда от разработването на тази тема. Тя е в основата и на игралния филм, върху който работим с Жан-Клод Кариер. Той се опитва да се вгледа в психологическата травма на последните 20 години. Да разбере какво се е случило с човека, а не само да се задоволява с илюстрацията, която четем по вестниците. Амбициите ни са наистина да направим един разрез на същността на човека, живял тук през тези 20 години. Защото ситуацията в България е тежка, хората са в неизгодно положение, в голямата си част те са от страната на губещите и живеят така от години...

- Споменахте, че сте против измерването с рейтинги. Как ще оборите аргумента, че даден филм не е заслужавал финансиране, тъй като е бил гледан от 5 хиляди души?

- Е, това наистина е железен аргумент. Щом се е гледал от 5 хиляди, тогава да го няма. Симфонична музика колко слушат? Ами да махнем и нея. Хората ще гледат и слушат все по-малко български неща и в един момент какви ще бъдат? Българи ли? Никъде в Европа културата не може да излезе на пазара. Затова там се създава среда, има закони, субсидии за култура, купища механизми. Ние строим магистрали с европейски пари. Защо не използваме същия механизъм и за култура? Крайно време е и ние да създадем среда, в която хората искат да работят, да създават нещо, което е значимо за тях и за другите. Когато се създават ценности, когато печелим награди в Кан, това дава самочувствие. И арогантно поведение от страна на тези, които правят културната политика, е недопустимо. По някакъв начин обаче всички сме виновни за това, че не мръднахме и грам за тези 20 години. В другите страни се направиха облекчения, фондове, лотарии... А ние все седим в ъгъла и се молим като малки хорица: “Абе дайте ни пари, ще направим нещо страхотно, ще се разчуем по света...” Вкусовете се менят - днес хората харесват едно - в случая сериалите, утре ще бъде друго. Тези, от които зависи финансирането на културата, не могат да предвидят какво ще се гледа. Но могат да създадат условия то да се случва добре - е, понякога и не толкова...

- Какво според вас ще харесва публиката след време - кое идва на дневен ред след сериалите?

- Според мен ще дойде времето на минисериалите. Качествени проекти от 2-4 часа, например 4 серии за Левски. Четох едно интервю на Ал Пачино, в което обяснява как навремето на телевизията са гледали като на по-ниска категория, в киното са се правили качествените неща. Докато в момента големи актьори се ангажират с телевизионни продукции.

- Рекламата, телевизията, киното - къде се чувствате най-уютно? Как се съчетават у вас артистът и продуцентът? Случва ли се артистът да отстъпва и в какви ситуации?

Навсякъде се чувствам добре - и на ски в Чили също (смее се - б. р.). Класическото разбиране е, че артистът иска да харчи, а продуцентът не му дава. При мен не е така. Общо взето успявам да намеря баланса - като че ли предварително знам какво ще се случи и по някакъв начин съм го заложил. По-скоро сблъсъкът е заради сбитите срокове. Все ми се иска да имам повече време. Сега в сериалите това ужасно ме натоварва. Въпреки че е провокация да направиш нещо за пет дни.

- Къде е здравословната граница на съобразяването с масовия вкус?

Може би няма да ви се стори вярно, но при “Стъклен дом” въобще не съм мислил за масовия вкус. Аз не исках да правя тип турски сериал и наистина не знаех дали ще се харесаме на зрителите. Исках да направим нещо добро и съвременно, а и като се замисля, не знам какъв е масовият вкус. Но не забравяйте, че “Стъклен дом” беше първи - той тръгна във време, когато насреща му нямаше нищо. Много по-интересно ще е, когато имаме 4 много добри сериала, кой как ще побеждава. При всички случаи ще е по-трудно.

Визитка

Димитър Гочев е оператор, режисьор и продуцент, един от тримата създатели на СИА, заедно с Димитър Митовски и Росен Цанков. Компанията стои зад някои от най-успешните български продукции, сред които кинохитът "Мисия Лондон" и тв сериалът "Стъклен дом" по Би Ти Ви.

На 17 април по БНТ ще се завърти и първият епизод от най-новия проект на СИА - кримисериала "Под прикритие".