Димитър Гочев: Филмът за сестрите в Либия може да стигне до "Оскар" (31/08/2013 08:00)

 В. „24 часа“, 31.08.2013г.; автор: Паола Хюсеин;

Едни от най-известните тв сериали в момента са продуцирани от Димитър Гочев и съдружниците му Росен Цанков и Димитър Митовски. Техни са компаниите СИА и "Камера", а филмите са "Стъклен дом", "Под прикритие", "Революция Z". Това е малка част от работата на Гочев. Зад гърба си засега има 25 филмови заглавия - игрални, документални и сериали.

Роден е в София на 25 февруари 1957 г. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ.

- Асен Блатечки режисира Калин Врачански в "Люси" - последния филм, който вие, г-н Гочев, заедно с Росен Цанков и Димитър Митовски - "Kамера" ООД, продуцирате. Какъв е този филм?

- Снимаме го от 10-ина дни. "Люси" е опит за зрителски филм, който се очаква да бъде гледан от всички поколения. Вътре има любов, коли, състезания, всички неща, които са залогът за зрителския интерес. Българинът обича колите плюс това.

- Участват още и Силвия Петкова, и Веселин Калановски. Кой подбира актьорите за филма?

- Подборът на актьорите е съвместен процес. Искахме да вкараме и чужди актьори, но решихме да почнем екстремно снимки, да не чакаме до догодина и това провали тази възможност. Имахме преговори с Дани Трейо, който играеше в "Мачете". Но всяко зло за добро.

- Кога ще е готов "Люси"? За колко време снимате един филм?

- Надявам се през март като "Мисия Лондон" да е по екраните. Иначе филм може да се прави 2 години, 3 месеца. "Секс, лъжи и видео", който взе "Златна палма", е заснет за 16 дена. Нищо не зависи от времето. В момента човек може да направи филм с айфон и да вземе "Златна палма". Последното нещо, което наблюдавах в Кан, е, че вече никой не гледа доколко филмът е съвършен технически. През 60-те и 70-те години например се снимаше много красиво и екстремно, филмът не можеше да изглежда зле, както ако е сниман с телефон. Но днес, ако филмът вълнува зрителите и е много хубав, никой няма да се занимава как изглежда. Просто пазарът е много отворен.

- Вие сте продуцент, но сте завършили операторско майсторство и не спирате да снимате. Сега снимате "Люси" заедно със сина си Радослав Гочев, който също е оператор. Как работи човек с детето си?

- Много се караме. Не можем да се командваме, защото сме равни като оператори. Като продуцент мога да го уволня, но това ще ми навлече проблеми. Все имаме творчески спорове. Аз бързам да заснема филма като продуцент, а на него не му пука, че ако закъснеем, това са много пари, които отгоре на всичко ги нямаме. Това е вечната драма, която е в полза на режисьора, който казва: "Гледай, тоя се грижи за филма, а другият иска да го претупа."

- В 11 ч сутринта разговаряхте с човек от Лос Анджелис, където е 1 ч през нощта. Какво вършите през разстояние?

- Това е интернационален проект с работното заглавие "Червено злато". Става въпрос за търговия със заразена кръв. Част от този проект са и сестрите ни в Либия, но не много голяма част.

- Колкото в едноименната книга на Людмила Филипова вероятно.

- Даже и по-малка. Фокусът е по-скоро насочен към интернационалната история - какво се случва по цял свят с тази кръв. В момента подготвяме презентация за "Америка филм маркет", който е през ноември, и се надяваме там да намерим още пари. Надяваме се и актьори да намерим. Това е един от най-големите кинопазари. Можеш да продадеш сравнително на зелено някои проекти или готови филми.

- Защо търсите чужди актьори за филма?

- Главната роля в него е на американски журналист засега. Ако някой голям английски актьор се навие, ще стане английски журналист. 70-80% от каста е международен, действието се развива в 5-6 държави.

- Защо продуцентът винаги търси известни имена?

- Разбира се, че продуцентът много ще се радва, ако големите актьори харесат проекта му. Те са скъпи, но се надяваме, че и този път трябва да се извърви в България - да започнем да работим проекти, които да можем да реализираме после в цял свят. Да ги продадем, да ги гледат.

- Не става ли с наши лица? Вие успешно продадохте "Под прикритие", без да е с известни по света актьори.

- Става, разбира се. Има някои жанрове, например трилър хорърите, които трябва да са изцяло на английски език например. Сега завършихме един такъв филм заедно с компанията "Форуърд пикчърс". Режисьор е Мартин Макариев.

- Само чужденци ли играят в него?

- Напротив. Това е мистерия с Калин Врачански, Пламен Манасиев, Елена Петрова. Казва се "Ритърн" (Return). Надявам се през декември да излезе по кината.

За първи път тук ще видим такъв филм в жанра дарк кино, интересно ми е как ще реагират зрителите. Неговата насоченост е към външния пазар, ще се опитаме да го реализираме навън. Работното му заглавие беше "Вила "Роза". Той е по действителен случай от 80-те години.

Пазарът на хорър филмите е твърд, има си голям брой фенове и ако е хубав филмът, веднага го гледат. Но пречката да е на български наистина е сериозна. Хората не са свикнали да гледат на чужд език. В Америка и Германия всичко се озвучава. В много страни изобщо не са свикнали да гледат филм на чужд език независимо дали е на български, или на унгарски или чешки. Така че и тази стена трябва да опитаме да я пробием.

- На какъв език ще я пробивате?

- Засега ще озвучаваме филма на английски. Има и един американец, който играе, него ще го озвучим на български за България. Изключваме авторското кино, в което всеки може да си плува както иска, да ходи на фестивали и да обира овациите. Но ние като компания имаме нужда да се развиваме, а част от развитието ни извън страната е да правим филми, които ще се търсят.

- Как станахте продуцент?

- По принуда. Всичко, което правим, го и продуцираме. Понятието продуцент в България е малко объркано. Продуцентът е човек, който трябва да организира една продукция, да осигури парите, да я направи и предаде. Но продуцентът в Европа е едно нещо, а в Америка - друго. В Европа борави с фондове като Националния филмов център например и черпи пари от държави. Държавата осигурява парите за развитие и на театър, и на кино. Докато в Америка, ако изключим студиата, продуцентът е човек, който рискува, взема пари, прави, продава, връща.

- Вие сте копродуцент на доста международни филми. Защо се прави подобно сътрудничество?

- За събиране на по-голям бюджет. Има един много хубав филм, за който се радвам, че съм копродуцент. Надявам се да се снима през януари. Много интересни актьори са

потвърдили участие - Жулиет Бинош, сега Уилям Дефо прие.

- За какво се разказва?

- За една история през 20-те години на миналия век на Северния полюс. Донякъде става въпрос за изследователя Робърт Пири. Толкова мога да кажа. Филмът е испано-българско-френска продукция. Боря се да ги убедя част от нещата със снега да се снимат и в България, защото по това време ние имаме достатъчно сняг.

- Скоро започвате да снимате 4-ия сезон на "Под прикритие". Какво ще се случи в него?

- В момента сценариите са на приключване, до две седмици ще почнат снимките.

- Това последният сезон ли ще бъде?

- Божа работа. Винаги зависи от човека, който го плаща и излъчва, в случая БНТ. Това е доста добър проект, продаден е вече на много места по света. Доколкото знам, успешно се излъчва в Южна Америка. Сега планираме да снимаме и извън България. Ако е успешен, ще се снима. Ако се изчерпа, не. Аз съм привърженик на това да не агонизира нещо до края, да го спреш, когато реално е много добро. Най-голямата глупост е да тръгне надолу и да те запомнят с лош финал.

- Вярно ли е, че ще строите киноцентър?

- Отдавна имаме желание. Това е много скъпо начинание и България по някакъв начин изостана доста. Например Румъния има 4 студиа, Унгария има 5, България има само едно. Може и не ние, а някой друг, който успее, но това е твърде важно за индустрията.

Преди 5-6 години, преди кризите, инвестирахме в едно място около София точно с такава цел. Дай боже да привлечем и някоя голяма чужда компания.

- Как попаднахте в световния сайт за кино IMDb?

- Човек кандидатства и те проверяват по три източника дали не ги лъжеш. Когато установят, че всичко, което си представил, е истина, тогава те слагат. Този сайт има голямо практическо значение, защото лесно можеш да провериш кой какво е правил. Не е проблем и да не присъстваш там. Но вече, когато става въпрос за проекти, всички са свикнали да проверяват. Сайтът се е превърнал във фактор. Дори когато решиш да привлечеш някой актьор, проверяваш там и като видиш, че снима 13 филма за 2013 г., очевидно няма как да го поканиш.

- Кой от филмите, които правите, може да кандидатства за "Оскар"?

- Ако стане като хората, филмът "Червено злато" би могъл да предизвика интерес, защото става дума за глобална история в цял свят.

- Как гледате на протестите хепънинги, които продължават вече над 70 дни?

- Каквото и да се случи, това, от една страна, е добре, защото хората започват да се чувстват свободни. Ако всичко е искрено и няма платени, защото чух, че някои събрали парите и отишли на море. Прагматично гледат, това е вид кино.

Трябва да се действа много кардинално с мерки, които даже не очакваме, за да може рязко да тръгнем нанякъде. Ние наистина нямаме пари. Няма какво да се лъжем, няма ги. Майка ми получава 120 евро пенсия, това е една вечеря в Германия. Немците не го знаят това. Те работят с голямата четка - там правете икономии. Какви повече да направиш? В Германия вечерят, правят филми и не знаят, че ние наистина сме в криза.

Така че трябва нещо кардинално да се промени, да се създадат закони, които да карат хората да работят, да има преференции. В киното например в цял свят, в Унгария въведоха данъчни кредити, държавата се грижи, връща пари на инвеститора и хората работят много. Тук се бавим с години.