В нашия бизнес трябва да имаш някаква ценностна система, за да оцелееш (21/02/2011 08:00)

Мъгърдич Халваджиян, режисьор и продуцент

Human Capital, 21.08. 2006г.

Мъгърдич Халваджиян е завършил режисура в Нов Български Университет. От 1992 г. насам е заснел над 350 видео-клипа на изпълнители от всички жанрове, както и два клипа на немска и френска група по поръчка на мейджър-компаниите "EMI" и "Warner Misuc" - Италия. След 3 късометражни филма на видео, през 1999 г. прави дебюта си на филмова лента - "Скомина", отличен с Награда за късометражен филм във Варна. "Печалбата" е пълнометражният му дебют. Автор е и на многобройни рекламни клипове. Основава и управлява "Глобал Филмс", една от най-големите продуцентски компании у нас. Проектите му се реализират и в трите национални телевизии. Негови са предаванията " Сладко отмъщение", "Фатално привличане", "Море от любов", "Имаш поща", "Господари на ефира", новото "Нощта на аматьорите" и други. Минал е през много превратности и начинания. За да избегне скучния техникум кандидатства в цирковото училище в Москва, работи в Италия и търгува с кафе и перилни препарати. Никога не изоставя основната си цел, да снима. С каквото се е захванал го е направил, защото е "дебела" глава и не се страхува да разбива стени. Има почти фанатично отношение към работата, самоотвержен работохолик, който заразява и останалите с ентусиазма си.        
     
Как започна професионалната Ви кариера?

Афинитета към снимането и въобще към този тип работа винаги съм си го имал. Още от 4-5 клас организирах моите приятели и правехме театри зад блока. Съучениците ми се чудеха какво интересно намирам, но все пак успявах да ги убедя, че е готино и трябва да го направим. Участваха дори хора, които в момента са известни бандити в държавата, но тогава играеха някакви роли в мои постановки. Ако си говорим за кариера, всичко започна 1993 г. реално. Тогава заснех с една любителска камера клип на групата "Рекдолс", на която Дичо беше вокалист. Подхвърлих им идеята и го направихме без пари. Тогава само БНТ снимаше някакви подобия на клипове, те са си подобия всъщност, и досега снимат такива неща. Заснехме два-три клипа и на Акага. Всички тези неща без пари сме ги правили, за удоволствие. Станаха добри, обадиха се и други. Обаче аз започнах да изчислявам колко струва и на тях започна да не им харесва. И аз викам "вие какво си мислите, че цял живот ще работя за без пари? Направих две-три неща, видяхте че са добри, така че оттук нататък това струва пари".

Това по време на следването Ви ли беше?

Да, тогава учех в университета. Най-хубавото беше, че един ден имахме лекции, Людмил Христов ни преподаваше, той сега е ректор на департамента "Кино и ТВ" в НБУ. И Людмил ни пуска клипове, които е записал от ТВ, за да ги обсъждаме. И пуска моя клип на "Рекдолс". А те не знаят, че аз съм го снимал, но си мълча, защото ми стана интересно, какво ще обясняват. Похвалиха ме задочно, обясниха как се различава от всичко останало, което се прави. И аз накрая си казах, че съм го снимал. От този момент нататък започнах да споря с всички преподаватели, защото някои от тях на по-преклонна възраст не бяха наясно с новите тенденции в чисто техническо отношение. Странно, на човек как започва да му идва самочувствието, а аз никога не съм бил много скромен. Като правиш нещо и го правиш добре, ако искаш някой да го забележи, скромността не помага. Станах черна овца там, защото все много знаех, но на мен това ми харесва, не обичам да съм на едно мнение с всички. Мисля, че човек трябва винаги да има собствено мнение, ако смята себе си за личност. Стадното чувство е най-лошото нещо, което може да ни се случи, а то за съжаление до голяма степен се случва в България и това е въпрос на традиции. Затова нямаме и гражданско общество, според мен.

Кога основахте продуцентската къща "Глобал Филмс"?

Първо беше "Макс Груп-1". През 1998 г., ако не се лъжа, с брат ми ни хрумна идеята да направя някакъв късометражен филм. Бях се уморил от клипове, имах сигурно 200-250 клипа по това време заснети. Брат ми завърши продуцентство в Италия и той продуцира филма "Скомина", 12-минутен късометражен филм. После ни дойде апетита и за други работи и кандидатствахме в националната ТВ за филм. Писах един сценарий "Печалбата". Снимките бяха тежки, за 18 дни заснехме игрален 90-минутен филм, което е почти непосилна работа. В този период вече бяхме набрали скорост и малко след това се основа "Глобал филмс", всъщност 2000 г. беше. Отделих се абсолютно сам, направих "Точка на пресичане", първото ни предаване, което тръгна по МСАТ. Когато се появи БТВ, им предложих "Сладко отмъщение". Година по-късно и "Море от любов". Завъртя се машината. Тръгнаха "Руска рулетка" , "Алозаложи", какви ли не предавания, през които сме минали, и "Имаш поща", и "Господари на ефира", там брат ми беше инициатор, защото аз се съмнявах, че ще можем да го направим. Много е тежка организацията по това предаване, 120 души трябваха екип, които да правят сериозен мониторинг и следене на телевизиите. Но брат ми много усилено работи по този въпрос и успяхме да го направим. Тогава основахме и "Глобал Вижъл", втората ми фирма, в която брат ми е съдружник и Асен Чанков, който ми е дясната ръка във финансово отношение. Той е изпълнителен продуцент и се занимава с финансите във фирмите. И така до ден днешен си вървят нещата. След което ми стана интересно да издавам списание, направихме "Глобал Магазин", сп. "На кафе". Сега взехме правата за най-известното италианско списание за оръжия, надявам се и то да тръгне добре. Имам идеи за още пет списания, сигурно ще ги направя някой ден.

Вие сте продуцент, режисьор, сценарист, управител на фирма, преподавател, вече и издател. Коя е любимата ви професионална роля?

Режисурата. Всичко останало правя, защото няма кой друг. Ако имаше продуценти в България, аз никога нямаше да стана продуцент. По времето, когато започвахме, продуценти нямаше. Ако искаш да произвеждаш нещо, ти се налага сам да организираш всичко, за да го реализираш. Колкото и да си добър, кой да те види като нямаше по това време такива хора. Разбрах, че само с желание и някакъв талант не става, трябва да имаш и "лакти", за да се оправяш. И общо взето се научих да съм си продуцент и режисьор, и монтажист, и сценарист и всичко.

Бизнес ориентиран човек ли сте, с визия, с управленски нюх и предприемчивост?

Предполагам, след като вече 10 години си управлявам сам фирмата. Няма начин да не греша. Много пъти дори съм си давал сметка къде съм закъснял или не съм направил правилния ход, но се надявам, че се справям прилично. Предприемчив съм, да, гледам да не изпускам нови неща, опитвам се да следя всичко, което става около нас. Не е лесно десет години да се задържиш на този пазар, който е доста труден, защото е свит. Работил съм в Италия, не казвам, че е лесно, но на един богат пазар се работи лесно. Тук всичко е дребно, малко, трябва да маневрираш, да не си изпуснеш нишата. Но нещата вървят добре, ще става и по-добре.

Занимавате се и с преподавателска дейност? Какво ви накара да се захванете с

това?

Дължа нещо на НБУ. НБУ беше единственият университет навремето, който даваше свобода. За хора като мен, които си обичат свободата, това е много важно. Никой не ме накара да пътувам в някакви релси. Казаха - ми това е пътят, ако искаш върви по него, има и други пътища. Хората, които излизат от университета, имат нужда някой да им обясни как стоят нещата на пазара, как се продуцира едно предаване, как да хванеш вкусовете на зрителите, защо едно предаване отцелява 6 месеца и го свалят от екран, друго може да живее 5 или 10 години. Моите курсове са много интензивни, нямам време дори да ходя в университета, събирам ги тук. Това доста ме уморява, защото цялата седмица е страшна лудница, събота и неделя съм с тях по осем часа. След това от понеделник си подкарвам моите редовни 16 часа в офиса.

Какъв е вашия преподавателски подход?

В повечето случаи им разказвам. За мен са важни моралните ценности, които може да се предадат на някой. В нашия бизнес трябва да имаш някаква ценностна система, за да оцелееш. Нещата преди всичко опират до морал, тъй като сме на много малък пазар, всички се познаваме. Опитвам се да им обясня, че трябва да са страшно сериозни, постоянни и да си изграждат името с мисълта, че ще им е за цял живот. Имам усещането, че повечето българи се опитват да оцеляват днес, а не смеят да гледат в бъдещето. Много грешна стратегия. Важно е да гледаш напред и да си абсолютно постоянен в това, което правиш. И аз съм стигал до задънени улици. Но понеже съм дебела глава и много копая в някаква посока като хвана нещо, накрая винаги успявам да изкопая дупката. Така че на хората, които сега прохождат в този бизнес, пък и във всеки бизнес, е много важно някой да им каже да не се предават. Не успяват тези, които се отказват бързо. Оцеляват тези, които могат да се борят. И когато го чуят от човек, който е успял, защото аз съм успял, не с протекциите на някой или с парите на някоя партия. Когато започнах бизнеса, нямах 200 долара да си основа фирмата. Но постепенно нещата се завъртяха и не по някаква друга причина, а по тази, че не съм се прибирал вкъщи. Работил съм по 18 часа. И съм заразявал с ентусиазъм останалите около мен да работят така. Важно е какъв пример даваш. Опитвам се да предам това на хората, които утре ще влязат в морето. А морето е много бурно и става все по-бурно, защото конкуренцията се увеличава.

Как определяте конкуренцията на пазара?

Конкуренцията става все по-тежка. Вижте сега какво става, "Биг Брадър 3", "Сървайвър", "Страх", "Попайдъл", тежки риалити формати. Те струват много пари, нещо, което само преди две-три години никоя ТВ не можеше да си позволи да направи. Сега изведнъж се оказа, че всички могат да го направят. И ще се състезават. Това е много хубаво. Аз съм толкова доволен.

Ще влезете ли в тази конкуренция на риалити форматите?

Сигурно да. В момента ми е интересно да гледам битката между "Биг Брадър 3" и "Сървайвър". Ще се забавлявам много есента, правим си и залагания какво ще се случи. Сигурно и ние ще се включим с някакъв формат, но това ще е по-късно, след Нова година. Крайно време е и БНТ да се включи. Защото конкуренция между две ТВ не е реална. Конкуренция се получава, когато станат трима. А БНТ все още не иска, мисля и не може, няма потенциал на този етап да се включи сериозно в това състезание. Тогава ще стане жестоко. Ще започнат да падат цени, ще дойдат още приходи от реклама. Пазарът се наглася сам и общо взето върви в правилната посока. Мисля, че до две-три години ще стане много добър. Никога няма да стане като един сериозен европейски рекламен пазар, защото ние сме малко като население. Затова винаги ни подценяват. Моля се икономиката да стъпи на крака. Трябва да има богати хора, за да могат да се купуват нещата, които се рекламират. Иначе всичко това е безмислено.

Като режисьор киното или ТВ повече ви провокира и кой е любимия ви филмов жанр?

Киното, разбира се. ТВ е леко развлечение, сложна е с това, че се прави всеки ден и е уморителна като организация. Киното има съвсем друга магия. Аз съм в този бизнес заради киното, не за нещо друго. Харесвам американското кино, не европейското, казвал съм го много пъти. Обичам приключенско кино, станал съм режисьор заради филми като Индиана Джоунс. Затова работим много усилено в тази посока. Ако не за България, ще произвеждаме за чужбина, но кино ще правим.

Как подбирате хората, с които работите?

Винаги съм смятал, че човек трябва да е много сериозен ентусиаст и да е шантав, за да работи нашата работа. Ние съботи и недели нямаме, часовници не гледаме. Първото, което търся у хората, е тяхната мотивация за тази работа. Продължаваме да имаме и този проблем, че всеки иска да разбере първо какви пари ще взима, а след това да ми доказва как работи. Трябва да е обратното, докажи ми какво можеш и как работиш, след това аз ще ти докажа, какво мога да направя за теб. Човек се доказва в работата си. Знам по себе си, защото моят личен мотив да работя никога не са били парите, а да си доставя удоволствие, да си правя кефа с това, което върша. Забелязал съм, че когато правя нещо много самоотвержено и с голяма любов, парите рано или късно идват. Но само ако подхождаш така към работата и професията си. Затова се опитвам, преподавайки в университета, да си набелязвам хора. С годините при мен са идвали на работа около 30 човека от НБУ. Общо взето се опитвам да намирам такива хора, които са готови да си умрат за работата. Има такива, но са малко.

Смятате ли се за комерсиален?

Абсолютно. И съм горд с това. Който не е комерсиален, умира от глад в нашия бизнес. Трябва да мислиш комерсиално, да влизаш под кожата на зрителите, да знаеш какво искат те и да им го даваш. Надушваш с нюх какво желае зрителят и му го подаваш, даже два пъти повече, отколкото е искал. Иначе няма шанс да управляваш фирма, която да се развива, да храниш 200 души на постоянни заплати и нещо да се случва. Крайно време е да спрем да мислим, че да си комерсиален е лошо. Напротив, това е нещо много хубаво, продаваш си труда и го продаваш добре.

Кога идва успехът?

Успехът идва с постоянството, с нищо друго. Твърдо вярвам в това. Да не се отказваш, дори в най-трудните моменти. Повечето хора никога не стигат до него, защото се отказват някъде по средата или дори в началото на пътя. Това е пагубно. Винаги се срещат трудности, които са непреодолими. Те изискват много саможертва.
Нагледал съм се на хора, дори мои приятели, които тръгват в някаква посока ентусиазирани, след 20 дена вече не толкова. Решават, че това няма да стане, защото са се сблъскали с една заключена врата. Не става така. Намери шперц, отвори вратата. Успехът идва, когато си неуморен, когато удряш глава в стената. Вариантите са два, или да си счупиш главата, или да падне стената. Средният вариант винаги е неуспех.