Димитър Митовски: Като събрахме 2+2 се получи "Под прикритие" (17/12/2012 08:00)

в. „Новинар”, 17.12.2012г.,  автор: Иван Венчев

Българското кино все повече успява да напипа златното сечение между бокс офис хит и лента със сериозно послание

Димитър Митовски е роден в Пловдив на 1 август, 1964 г. Във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” следва „Филмова и анимационна режисура” в класа на Доньо Донев. Заедно с друг наш режисьор – Камен Калев, правят късмотрежаните филми “Върнете заека” и “Лошият заек”, които са показани по време на „Седмицата на критиката” на фестивала в Кан през 2005 г. и 2007 г. Един от основателите на продуцентските компании ”Камера” и SIA. Заедно с Кольо Карамфилов, Румен Жеков, Красимир Добрев и Красимир Карабаджаков създава арт движението „Диско 95”. Лентата му „Мисия Лондон” регистрира рекордни приходи в родните класации за посещаемост след излизането си през 2010 г. По негова идея е създаден и отчитащият все по-висок рейтинг сериал “Под прикритие”. Прочетете какво ни сподели той за особеностите на нашия кино пазар и бъдещите си проекти в тази сфера.

Завършил сте филмова и анимационна режисура във ВИТИЗ в класа на Доньо Донев. Какво Ви даде общуването с него?

 Доньо беше космополитна личност и естествено той ми преподаде почти всичко, което знам за киното. Беше много интересно човек да работи и да учи от него. Общуването с него ми е дало много, но най-вече способността да разпознавам глупаците.

В България, когато един артист успее в комерсиален план, започват да го подозират във връзки с ДС, мафията, дявола. „Продаде” ли се на някого Димитър Митовски и срещу какво?

 Аз имам връзка с всички по-горе изброени организации и личности, но само когато става въпрос за драматургия.

Казвате, че един от любимите Ви филми е "Блейд Рънър” на Ридли Скот. Има известни индикации, че сега му се готви продължение. Скот посегна отново и към "Пришълецът”. Вие към коя творба от миналото си бихте се върнал с удоволствие?

 От вас чувам, че се готви продължение на „Блейд Рънър” и би било чудесно, ако е вярно. По отношение на моите творби, аз нямам чак толкова много заглавия в портфолиото си, като Ридли Скот, но със сигурност би ми било интересно да работя по „Мисия Москва” и все още не съм изгубил надежда, че такъв филм ще се състои.

Сръбският "Парад”, който получи една от наградите на екуменическото жури на последното Берлинале, бе завъртян и у нас, а над 600 000 души са го гледали в бившия югорегион. Според Вас успяват ли образците на новото българско кино да напипат „златното сечение” между бокс офис хита и сериозното послание в една лента?

В България такъв пример е „Мисия Лондон”. Съжалявам, че аз трябва да се изтъкна като автор. Грешно е да сравняваме два различни пазара – българския и бившия югорегион. В страните от бивша Югославия, първо публиката е много по-активна и второ много важно - много по-многобройна. Така че е напълно нормално „Парад” да събере 600 000 души, но това което ние направихме с „Мисия Лондон” (над 400 000 хил. зрители, за население от 7 милиона – б.а.) също не е за подценяване. Не само „Мисия Лондон”, но всички нови български филми, макар и с по-малък бокс офис, казват много важни неща и все повече успяват да напипат това „златно сечение”.

 "Диско 95” или "Догма 95”?

„Диско 95” със сигурност ми е по на сърце, тъй като все пак аз участвам в тази художествена формация, но „Догма 95” също са ми любими. Все пак аз харесвам филмите на Ларс фон Триер, които не са в стила Догма, така че - „Диско 95”.

 Театралната режисура представлява ли интерес за Вас?

 Обмислял съм да направя театрална постановка, но на този етап имам страшно много работа в киното и няма кога да отделя време за театрален проект. Мислил съм и смятам, че на един друг етап, с удоволствие бих работил в сферата на театъра.

 Как се роди идеята за “Под прикритие”?

Спонтанно. Търсихме ниша, която от една страна да е свободна, и от друга да е интересна за българската публика, и така като събрахме 2+2 се получи “Под прикритие”.

“Под прикритие”, клипът към “Обсебен”, “Мисия Лондон” - все проекти оставили диря след себе си. Доколко е важен за Вас екипът, с който работите, защото изглежда сякаш сте в състояние да извлечете максимума от всеки?

Киното е екипна работа и естествено добрият екип е най-важното за един продуцент и режисьор. Това са хората, от които зависи как ще изглежда финално твоят продукт. Именно затова аз много внимателно подбирам хората, с които работя и, слава Богу досега не съм допускал грешки.

За мнозина Ивайло Захариев е единствената слаба брънка в “Под Прикритие”, но дори и в неговия избор виждат Вашата веща намеса, целяща да предизвика полемика. Как бихте коментирал подобно мнение?

Той е най-харесваният български актьор зад Океана и, ако не снимаше трети сезон на “Под прикритие”, щеше да участва в много сериозна световна продукция на “Lions gate”. Така че аз съм сигурен, че изборът на Ивайло е плюс за “Под прикритие” и той става все по-харесван и в България.

Какво се случва с "Детайли от стаи” и "Черната кутия”?

 Честно казано съм оставил “Детайли от стаи” на по-заден план, това е един много сложен арт проект, за който трудно биха се намерили пари. “Черната кутия”, както знаете се класира на последната сесия на НФЦ и получи държавно финансиране. Тепърва предстои още работа по сценария, но най-важното, чака ни здрава работа по финансирането на филма отвън и преговори с чужди ко-продуценти.

Риалити форматите като че ли отшумяха, сега са популярни сериалите, а бъдещето принадлежи на...

На младите....

"Локо" (Пд) – „Ботев” (Пд)?

Не съм фен на футбола

 От кого или какво бяга „заекът” Димитър Митовски?
 

От реалността.

Ако светът приключваше на 21-ви декември, с кое от постиженията си щяхте да се гордеете и за какво бихте съжалявал?

 Светът няма да свърши на 21 декември! Именно затова все още смятам, че не съм създал онова, с което да се гордея най-много, то ще бъде създадено след тази преекспонирана дата. Не съжалявам за нещата, които съм направил. Гледам напред и мисля за нови.