Магърдич Халваджиян: И в живота, и в творчеството са нужни лидери (20/12/2010 08:00)

Магърдич Халваджиян: И в живота, и в творчеството са нужни лидери

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 12.11.2010

Засилва се тенденцията у нас за производството на все повече български телевизионни сериали за сметка на риалити форматите

Магърдич Халваджиян е запазена марка, която свързваме с професионализъм, позитивизъм, стойностен тв продукт. Успешният български продуцент, шеф на "Глобал филмс“ и председател на Асоциацията на телевизионните продуценти, режисьор на "Великолепната шесторка“, призовава сънародниците ни да не бъдат безразлични, защото, както самият той казва, "държавата – това е всеки един от нас“. Потърсихме го, за да разберем какви са новите тенденции в развлекателните програми, къде е ключът към успеха на неговите продукции. И вярва ли в подкрепата на българите за каузата, зад която застават вече втори сезон "Шесторките“.

- Каква е формулата на успеха, която спазвахте през годините, освен видимата страст, която влагате в телевизията?

- Убедих се през годините, че успехът зависи от характера и от страстта, с която правиш всяко нещо. Наистина правя всичко със страст. Не зная дали това е хубаво или лошо. Е, типичната моя страст, с която правя телевизия, аз я влагам и във всичко друго. Няма значение за мен какво правя, аз не оставям нещата просто да се случват, аз винаги направлявам посоката, която вярвам, че е правилната, за да осигуря 100% успех на всяко начинание.

- Коя е глобалната тема днес извън кризата, икономиката, финансите? От какво можем да се откажем и от какво не бива да се отказваме?

- Онова, което ни убива със страшна сила, е нихилизмът, липсата на култура. Някак си не си даваме сметка, че в най-тъмните времена една вяра е спасявала цели нации – вярата в нещо. Хората са обезверени, културата е спряла като че в черна дупка. У нас липсата на култура е нещо страшно. Живях доста дълго в Италия и ми се случва, когато живея тук по-дълго и започне да не ми стига въздухът тук, да искам да замина там, за да си взема отново въздух и да се потопя под водата тук.
Вярата е ключът, а успехът подсилва вярата, която като снежна топка започва да расте, и тогава нещата започват да се променят.

- Откъде тръгва искрата, с която горите в работата и успявате да възпламените екипа и да приобщите хората?

- Нещата опират до това, как работи всяка компания. Още преди 15 години, когато започвах работа и събрах екипа си, въведох прости правила и те са свързани с моята личност. Аз казах на всички, че интригите тук са забранени. Не искам да чувам някой да говори за някого. При нас се случи нещо, което не се е случвало никъде. Понеже различни екипи работят за различни предавания, при нас много често се случва, когато единият екип закъса, другите се хвърлят да му помагат. Защото работим, за да направим нещо заедно. Това е начин на мислене, философия. Аз винаги съм се опитвал да решавам проблемите повече със сърцето си, отколкото с разума. Смятам, че разумът е нещо много добро, но то е нещо много хладно. Истина е, че сърцето може да те подведе да вземеш грешни бизнес решения, чисто емоционални. И аз съм го правил…. в името на сърцето си съм взимал грешни решения, от които съм губил пари. Но не мога да бъда друг. Аз съм такъв, аз искам нещата да станат. Ако имам 100 лева бюджет за предаване, аз похарчвам 200 лева, за да го направя така, както трябва да бъде.

- Как измервате успеха?

- Според това, дали аз съм доволен от това, което виждам на екрана. Аз знам кой съм – това го разбрах преди много време. Имам точен критерий за нещата, които ми харесват и които не. Доказал съм във времето, че моите разбирания и критерии са верни и хората ги разбират. Аз вярвам в това, което правя. Разчитам на интуицията си, инстинкта, креативността, които ми казват: "Това е добро.“ И следвам тази линия… По някой път великите неща са много прости и аз смятам, че в нашия бизнес – киното и телевизията, първото и най-важно нещо е да харесваш онова, което правиш, и да си в хармония със себе си. Ако някой ден се събудя и разбера, че телевизията не е в сърцето ми и не ми носи удовлетворение, веднага ще си тръгна от телевизията и никога повече няма да се занимавам с нея. Парите са последното нещо, което ме интересува в тази работа!
Смелостта идва от увереността. Въпреки че са ни учили да бъдем скромни, аз смятам, че в 80% от случаите на скромност се крие некадърност. Когато човек е направил нещо и е сигурен в силите си, тогава той може да говори в единствено число. Всички се дразнят на Бойко, когато в интервюта казва "аз направих магистралата“ и т.н. Аз пък харесвам това. На мен ми писна 20 години да казват все "ние“. Кои ние? Къде е отговорността, тя се размива много лесно зад "ние“, а зад "аз“ това е невъзможно. Аз също заставам зад онова, което съм направил с името си, защото вярвам в силите си.

- Кое е по-трудното да се прави – чисто БГ продукт или формат по лиценз?

- С форматите е лесно, защото схемата е проверена. Купуваш продукт, който е минал в 30 държави, адаптираш го, имаш консултанти, които ти казват кой е най-лесният начин, за да не губиш време, за да го направиш, и оттам нататък всичко зависи от креативните решения. Вярно е, виждали сме и проваляне на формати, като в основата е различието в културите. Понякога един формат не сработва тук, защото той е правен за Америка.

- В каква посока ще се развиват ентъртейнмънт програмите?

- Посоката е към повече филми и сериали. Това е категорично и аз съм убеден в тази тенденция. В Америка ги намалиха заради кризата. Там в праймтайма няма големи шоута, а сериали като "24“ или "Д-р Хаус“. Радвам се, че тръгваме и ние в тази посока. Турските сериали у нас мисля, че са нещо временно, а българинът ще поиска нещо друго в един момент. "Стъклен дом“ е показател за това. Сериалът има страхотна гледаемост и върви много добре. Мисля, че все по-малко ще бъдат риалити шоутата, а продукцията по отношение на българските телевизионни сериали ще се увеличава, а и тенденцията в Европа е същата.

- Вашите изкушения извън проектите, които вече сте направили?

- Киното е моето голямо увлечение, но то е много скъпо занимание. Телевизията е лесен път да правиш кино посредством сериали, защото телевизиите могат да финансират сериали, а не филми. Моите желания са да тръгнем в тази посока. Затова и "Пълна лудница“ я направихме под формата на сериал. Ще останем в тази форма и аз се радвам, че вече има резултат. Именно заради формата си на сериал, в който всяка серия е свързана със следващата, "Пълна лудница“ има увеличение на аудитория всяка седмица. Вярвам, че сериалът като такъв ще сработи в България. Българинът иска българско производство. Дори да не е съвършено в сравнение с перфектните американски сериали и заради липсата на такова качество или опит, все по-добри сериали ще се появяват у нас.

- Какви са инициативите на Асоциацията на продуцентите, на която вие сте председател?

- Важното е, че 17 компании които се занимават с продуциране, от тях 3-4 са големите, се събраха в асоциация. Тя ще направи съвсем скоро и телевизионни награди, каквито в България няма, защото е крайно време това да се случи. Хубавото е, че между нас има комуникация и диалог. Е, вярно е , ние сме конкуренти, но това не ни пречи да седим на една маса и да обсъждаме общите проблеми. Асоциацията работи вече година и половина, като сега ние сме се фокусирали върху работата по новия медиен закон. В работната група, в която имаме свой представител – Мартин Захариев, искаме да сложим на картата професията продуцент. Към момента тя не съществува в правния мир в България. Освен това искаме много сериозно да се намесим в процеса на тълкуването на авторски права, защото днес никой на никого не плаща. Творческият труд не бива да е последната дупка на кавала! Такова мислене е символ на остатъците от близкото минало, с които ние се борим да изкореним. Голяма част от хората не си дават сметка, че умствената работа движи прогреса. Когато някой плаща авторски права за интелектуален труд, така той признава, че някой е работил.

- Вярвате ли в хепиенда на "Шесторката“ и по принцип? Ще успее ли доброто да победи?

- Аз съм роден оптимист – винаги вярвам в хепиенда! Освен това съм голям фен на американското кино, където винаги нещата свършват щастливо. На мен това ми помага да вярвам, че винаги нещата ще се оправят. "Шесторката“ няма как да не завърши успешно. Българинът, колкото и да е заровен в собствените си проблеми и да не забелязва какво се случва около него, когато го активираш и натиснеш сигналното копче, се събужда. Парите за "Шесторката“ ще ги съберем. В миналия сезон в последната вечер събрахме 400 000 лева за една вечер. Черта на българина е винаги да чака и да прави всичко в последния момент и последната минута. Зная, че на финала ще се активизират всички, за да съберем този 1 милион, който ни трябва, за да затворим дома в Шумен и да отворим центъра за бебета. Българинът е добър човек дълбоко в себе си. Просто той го забрави през годините и така стана лесен за манипулиране. Сигурен съм, че ще повярваме отново в себе си и ще си припомним кои сме.

Стр. 15