Продуцентът Димитър Гочев: Българските филми са с по-големи бокс-офиси от американските (14/04/2011 08:00)

Компания:
Име:

 

Надявам се и тази година да селектират БГ заглавия в Кан

 

Автор: Иван Върбанов, в. “Класа’, 14.04.2011г.

 

Продуцентът Димитър Гочев (заедно с Димитър Митовски и Росен Цанков ) е сред създателите на сериала „Под прикритие“, който тръгва в ефира на БНТ в неделя. Гочев е оператор на документални и игрални филми, телевизионни предавания и реклами, както и един от създателите на продуцентските компании СИА и "Камера".
След предварителната прожекция на „Под прикритие“ Димитър Гочев даде специално интервю за „Класа“.

 

-         Господин Гочев, на добър час на новия ви проект! Какво бе различното в усещането и търсенето на нова отправната точка за сериала „Под прикритие“?


- Всичко е различно, защото сега правим друг тип жанр. Пък и какъв е смисълът да повтаряме нещо, което вече сме направили. Мисля, че криминалният сериал е неразработен в момента у нас жанр и това създава определени трудности. Както и свободата на търсенето на стандарти, които сами трябва да изградим и отстояваме. Става дума за скъп и труден за изработване проект. Надявам се, че и тази година в Кан ще имаме наши селектирани филми. Очаквам сред тях да са един независим филм, „Аве“, на Константин Божанов, а другият - „Островът“ на Камен Калев . Годината ни е силна, ще накараме повече хора да повярват, че трябва да дават пари за българско кино.

- Как сверявате вътрешния си часовник по време на работа? Кога си казвате: тук ще спра?


- Според мен това е въпрос на личен усет. Всеки творец има усещане за тези неща. Аз повече разчитам на изработеното си чувство и инстинкт, които са част от моята цялостна творческа представа за това, докъде, защо и как да спреш и докъде искаш или ще успееш да стигнеш. Не мисля, че има правила и сухи рецепти.

- Сполуките и страховете по време на снимките?


- Процесът бе изключително натоварен, сроковете са много сгъстени и за целия екип бе изключително тежко. Ние в никакъв случай не можехме да си позволим онова, което си позволяват продукции, разполагащи с големи бюджети. Но се вижда съвсем ясно, че в последните две години и в производството на киното, и в сериалите нещата могат да се случват. В момента българските филми са с много по-големи бокс-офиси от американските. БГ киното си върна публиката обратно.
Влезе и ново българско поколение български творци, което налага нова визия и мислене. При тях най-яркото е, че те имат и амбицията да ги направят, защото искат да се състезават с колегите си от цяла Европа, познават се и биха искали да се съизмерват.

- Защо СИА успява винаги да направи успешен продукт - къде е разковничето?


- Никога не започваме реализацията на някакъв проект просто така или с идеята да го направим някак си. Тръгваме с отговорността и амбицията да бъде перфектно направено, да бъде стойностно, знаейки целта, към която се стремим във визуализацията и производството на продукта, който ще покажем. Отстояваме тези наши принципи и се мъчим да вървим напред.

- Кое е най-важното за успеха на определен сериал - идеята, техниката, удачният кастинг?


- Сбърка ли се кастингът на актьорите още в началото – нямате голям шанс. В СИА никога не сме се скъпели за техника. Ако успеем да изкараме с един проект пари, винаги гледаме по някакъв начин да ги инвестираме отново. За киното това е изключително важно. Защото ние трябва да сме адекватни на онова, което се произвежда по света. Говоря за развитието на индустрията като цяло. Иначе в личен план аз много уважавам авторското кино, което е плод на драматургия, емоция, желание да покажеш нещо, което дълго си таял в душата си. Това е нещо твърде различно.

- Все пак „Стъклен дом“ доказа реално възможността българска продукция да бъде направена в тв формат с холивудски блясък.


- „Стъклен дом“ жанрово е равнопоставен на новите неща, които се правят сега по света и се излъчват, и визуално, и като форма. Важното е, че то се прави въпреки липсата на пари, с огромна разлика в инвестицията, което още повече увеличава успеха.

- Какви са спецификите, които налага криминалният жанр?


- Не можехме да си позволим да избягаме тотално от реалността, защото българинът е много чувствителен. Зрителят живее и е бил част от разказа на филма и той познава и е изградил определени образи, които са в основата на киноразказа. Иначе аз лично съм привърженик на показването и изграждането на образи, които не би трябвало изцяло да копират реалността, а да имат своята емоция и проекция на основата на близостта до истината. И все пак трябва да има нещо различно. Не съм привърженик на популярната представа, че мутрите са винаги еднакви. Хората са различни. Когато снимах в Колумбия три месеца, видях изключителни представители на мафията - толкова изтънчени и елегантни, че можеш да ги вземеш за дизайнери или диригенти.

- Превъплъщението на актьора Мишо Билалов като живия мафиот Петър Туджаров-Джаро е живо доказателство точно в тази посока на разговора ни.


- Радвам се, че успяхме да върнем този актьор на екрана. Той живее от доста дълго време във Франция и е много добър, искрен, плътен и чувствителен. Всички са много добри. Това е част от моята работа и провокация към целия състав - да търси, да напипа персонажа и да достигне до него интуитивно, да го създаде от нищото. Ако те не носят тази способност, за да го създадат, тогава аз бих бил безпомощен.

- Основната идея на вашето творчество?


- Нашата цел винаги е, независимо дали правим за нашия пазар или за външния даден проект, той да има определена индивидуална и значима стойност, която да ни отличава. Иначе ще стоим изолирани. Трябва държавата трябва да вдига културата нагоре.

- Сбогуваме ли се със старата естетика в българското кино?

 


- Всичко се променя - животът, естетиката, ние самите. Огромната част от поколението също е ново, а то трябва да ни разбира, да говорим на неговия език. Новата публика разполага с нови обеми и хоризонти от информация, разбирания и мислене. Не можем да им показваме архаика, защото в противен случай те просто няма да ни гледат.