Да пазим културата, за да не стане и държавата казино (23/05/2010 08:00)

- Какво беше самочувствието ти сега в Кан до Оливър Стоун и Уди Алън?

- Това са големи режисьори, диктували многократно тенденциите в световното кино, но в Кан и в цяла Франция хората, които се занимават с изкуство и култура, са на особена почит. Французите ценят всеки един творец и с искрено уважение се отнасят към труда му. Това те кара да се чувстваш значим и ценен, което от своя страна ти дава самочувствие и стимулира творчеството.

- Какъв е интересът към "Мисия Лондон” на фестивала и изобщо към българското кино. Кой дойде на щанда, организиран от Националния филмов център?

- "Мисия Лондон" бе представен на фестивала извън конкурсната програма и фокусът бе към разпространението извън България. В Кан финализирахме договора си с английските ни разпространители "Стелт медиа груп", които имат позитивно усещане за комерсиален потенциал извън България. Те са особено доволни от категоричния зрителски успех на "Мисия Лондон" на родна територия. Определено интересът към българското кино расте и то набира скорост и увереност. Много жалко, че в момента, в който трябва да се снима и да не се губи инерцията, бюджетът за кино е съкратен наполовина.

По отношение на българския павилион, тази година ние деляхме общо пространство с други балкански страни и това ми се стори чудесна идея. Обединени под един покрив, нещата изглеждаха доста по- мащабни и качествени, а и определено това е привлякло и повече посетители.

- Ти върна самочувствието на българските културни дейци, че нещо се случва у нас, с двата си хита - "Мисия Лондон" и "Стъклен дом". Защо трябваше да минат 20 години, за да има успешен български проект?

- 10 ноември промени всичко в България. Политическата, икономическата и социалната система бяха сринати и започнаха да се изграждат наново. В културата и изкуството се случи същото.

Трябваше време да се преболедува промяната по време на прехода и да се тръгне на чисто. Трябваше да се родят нови идеи и да се научим да ги представяме по нов начин. Трябваше време да се отворим към света. Този път бе извървян от всички в Източна Европа, което прави процеса закономерен, с малката разлика, че някои се справиха по-бързо.

- Двамата с Нико Тупарев сте виновни за налагането на риалити формата в BG ефира. Вие доведохте "Биг Брадър" тук. Чувстваш ли вина за опростачването на българина?

- "Биг Брадър" е формат, преминал през много страни по света, и съвсем естествено беше да се направи и в България. Това, че от СИА бяхме първи, е, защото винаги сме се стремили да бъдем крачка напред. Винаги съм казвал, че без "Биг Брадър" телевизията и телевизионният пазар никога нямаше да бъдат същите. Обществото се настрои особено силно срещу последния сезон на "Биг Брадър", който ми се струва недобре балансиран и прекалено експониран в негативна посока. Както знаете, в този сезон на "Биг Брадър" СИА не участва, така че не мога да се чувствам виновен за действията на някой друг.

- Защо досега не успя да се появи хитов български сериал?

-Появиха се няколко, но нямаха успеха на "Стъклен дом". За да се направи успешен продукт, трябва да се случат много неща на точното място и време. Пазарът, телевизията и продуцентът трябва да се напаснат и тогава нещата може да се случат. В нашия случай също беше много трудно, но фактът, че от Би Ти Ви ни повярваха и застанаха зад проекта, доведе до реализацията на успешен български сериал.

- Защо българинът залитна по турски сериали, какво не му даде нашата телевизия?

- Вече е ясно, че българинът иска да гледа български сериали, филми и телевизионни формати. Проблемът е, когато се създават български, но не са добре направени, за да привличат зрителите. Тогава е съвсем естествено е да се търсят алтернативи.

Турските сериали са близки до нашата народопсихология и бит и телевизиите запълниха нишата с тях.

Смятам, че държавата трябва да намери начини да стимулира производството на сериали и телевизионни филми, защото иначе сме изправени пред заплахата да гледаме само чужди такива. Нека не забравяме, че тези произведения са част от нашата култура и език и ние не може да допуснем те да бъдат обезличени. Предстои гласуването на нов закон за радио и телевизия, където трябва да се обърне сериозно внимание на този проблем. Трябва да се намерят начини да се стимулират телевизиите да произвеждат повече български продукти.

- Продадохте "Стъклен дом" в Турция, това вид отмъщение ли е и какви са амбициите ви с тези филми в световен мащаб?

- Нека го наричаме културен обмен. Имаме амбиции в тази посока и "Стъклен дом" ги оправдава изцяло. В момента се водят преговори и с други телевизии и мисля, че много скоро ще се стигне до търговски сделки. Същото се случва в момента и с "Мисия Лондон", което доказва, че ако един продукт е добре направен, може да се продава, независимо от това, че е български.

- Не е ли нелепо - истерия за "Мисия Лондон", няма билети седмици напред, филмът се тегли от интернет, а пък кината превърнати в казина?

- Разбира се, че е нелепо, но има светлина в тунела. "Мисия Лондон" засега не може да бъде изтеглен от интернет, а и се намериха хора, които да построят нови кина. Точно затова трябва да се обръща особено внимание на културата, за да не се превърне цялата държава в казино.

- Усещаш ли подкрепата на държавата като автор на най-успешните продукти в новата ни история и каква трябва да бъде тя?

- Точно в този момент не бих казал, че чувствам особена подкрепа. Както споменах, бюджетът за кино бе намален наполовина, бе намален и процентът за задължително присъствие на български произведения в телевизиите. Навсякъде в нормалните страни, когато има криза, се обръща особено внимание на културата - тя е моралната подкрепа към нацията, особено в тежки моменти. Не знам защо така се случва, че в България винаги всичко е на опаки. Всъщност това беше една от причините да се захвана и да заснема "Мисия Лондон".

- Чакаме през лятото Брус Уилис в София, в "Бояна" се извървяха доста холивудски звезди. Това не разглези ли доста от нашите актьори, които за пари играят роли втора ръка, вместо да търсят първостепенни изяви?

- Всеки има правото да направи сам своя избор. Но ми се струва съвсем естествено, когато няма предложения от български продукции, те да се снимат в чужди, такава е работата на актьорите.

Сигурен съм, че ако можеха наистина да избират, нещата щяха да стоят по съвсем различен начин.

- Автор си на клипа на правителството за присъединяване на България в ЕС, в който невръстни музиканти се опитват да свирят "Одата на радостта" в гъстата софийска мъгла. Сега, след 3 години, според теб каква беше ползата за българската култура от влизането ни в ЕС?

- Определено членството ни в ЕС отвори България за света. Дори елементарният факт, че можем да обикаляме света свободно, е една огромна крачка напред. Културата на България е част от европейската и свободният допир на тези две култури е единственият възможен път за нас, българите.