Чакам Брад Пит на снимачната площадка (06/08/2010 08:00)

Компания:
Име:

 

В. „24 часа”, 06.08.2011г.

Автор: Диана Кънчева

 

Продуцентът Димитър Гочев е роден в София през 1957 г. От 1980 г. започва работа в Киноцентъра в Бояна, а по-късно следва специалност операторско майсторство в НАТФИЗ. Освен оператор на документални и игрални филми, телевизионни предавания и реклами той е един от създателите на продуцентски компании "СИА" и "Камера". Един от филмите, заснети и продуцирани от него, е "Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов, спечелил наградата за режисура на 27-ия фестивал на българския игрален филм "Златната роза" във Варна. Димитър Гочев участва в създаването на големи рекламни кампании.

Продуцент е на няколко европейски копродукции заедно със световноизвестни режисьори като Милчо Манчевски, Сърджан Драгоевич и др.

Продуцира и режисьорския дебют на Константин Божанов "Аве", който получи специалната награда на журито на фестивала в Сараево. След престижната си световна премиера в Седмицата на критиката на фестивала в Кан Константин Божанов показа филма си в Сараево за втори път. Номиниран е за участие на Европейската филмова академия.

Филмът вече има договор със световния разпространител Le Pacte, който възнамерява да го предложи на възможно най-голям брой фестивали.

Купен е в Англия и ще се прожектира по екраните в Лондон.

 

 

Г-н Гочев, как си обяснявате, че вашият филм "Аве" спечели втората по значимост награда на фестивала в Сараево и дори бе обявен за "най-искрения филм"?

- Точно аз едва ли мога да кажа защо спечели сърцата на журито. Председател бе известният израелски режисьор Ари Фолман и каза, че филмът много силно докосва чувствата на хората. От една страна, филмът е за взаимоотношенията между двама млади, а от друга, вътре се вплитат много важни неща за нашите отношения към живота.

Друго, което забелязах в Сараево и което ми убягна в Кан, е, че филмът е много европейски, много разбираем за цял свят. Дори когато кандидатствахме за финансиране, представителят на голямата компания "Айкън филм" ми предложи да го снимаме в Америка на английски, защото историята е доста универсална. Тогава не го осъзнах.

Понякога българските филми са натоварени с нашите си битовизми, но в този филм не е така и затова е гледаем и разбираем в цял свят.

 

-Какво е по-различно в историята на Камен и Аве, които се возят на стоп и, говорейки си, се влюбват?

- И двамата пътуват на стоп, в хода на разговора идва бавното осъзнаване, постепенно навлизат в душите си, постепенно разкриват себе си, проблемите си, идва и влюбването. Това е много простичък филм за малките човешки неща.

 

- Очаквахте ли такъв успех?

- С Константин го подготвяхме от доста време, той писа 3-4 години сценария в Ню Йорк. Дори има автобиографични моменти. Затова звучи толкова истински. Това му е режисьорски дебют, и то успешен, и за българското кино.

 

- Много български филми имаше тази година в Сараево, защо?

- Да, още един наш филм бе отличен там, "Островът" на Камен Калев също бе представен. Но и Сараево прави един топъл фестивал, по някакъв начин прилича на Кан - с червените килими, с атмосферата. Закриването също бе тържествено, получи се празник. Но има и нещо по-различно, не знам дали по-балканско, но на мен ми харесва.

 

- На закриването дойдоха Анджелина и Брад Пит, какво си говорихте с тях?

- Говорихме си фестивални неща, нямаше лични разговори. Извиниха се, че не са гледали "Аве". Но Анджелина дойде да си вземе една награда за принос в киното "Сърцето на Сараево". Те са звездна двойка, но много отворени, не се усещаше дистанцията. На влизане по червения килим половин час циркулираха из хората, здрависваха се, говориха си, което ме учуди. В Кан е друго - там има дистанция.

Ще им пратим филма, Брад Пит обеща да го гледа. Може би ще се срещнем на снимачната площадка.

 

- Поканихте ли го? Вие имате чужди партньори, с които работите по няколко филмови проекта, докъде сте?

- Аз лично имам един проект с "Камера", по който работя със сценариста Жан-Клод Кариер, и е в много напреднала фаза. Имаме финансиране, имаме немско участие, френски продуцент и очакваме доста добър продукт. Завършвам и един сценарий, който е интернационален, действието ще се развива на 2-3 континента, в който акцентът е върху търговията с кръв. И тук може би има добра роля за Брад Пит. В края на септември завършваме сценария и там ще видим.

 

- В "Аве" залагате пак на млади актьори - Ованес Торосян и Анжела Недялкова, но, от друга страна, са опитните Йосиф Сърчаджиев и Евгений Михайлов, как се получи спойката?

- Историята е за двама млади и кастингът за главните роли беше много дълъг - над година и половина. Анжела и Ованес бяха избрани в последния момент и те наистина се справиха много добре.

Ролята на Евгений Михайлов е малка, но интересна, той играе бащата на Аве, но да не издавам повече.

 

- Вашето обяснение защо последната година има бум на българското кино?

- Сигурен съм, че успехът дойде от това, че влязоха доста нови хора. Има нова енергия, която иска да покаже, че и ние сме част от световното кинопроизводство. Дано не се спре този процес, защото зависи и от държавата. Самият фестивал в Сараево се прави със сериозни пари, които после се връщат в държавата. Фактът, че присъстват и големи звезди, говори за равнището и рекламата, която прави. Очаквам, ако нещо финансово не попречи, да се случат сериозни неща с българското кино.

Всички сякаш извървяха своя път, ето и румънците минаха през "Златна палма". Сега хората очакват българските филми. А и зрителите сякаш се върнаха към българското кино.

 

- Продуцент сте на двата хитови сериала "Стъклен дом" и "Под прикритие". Какво е усещането да се конкурираш сам със себе си?

- Не съм мислил за това. Но ние заложихме на много сериозна технология и през цялото време, докато снимаме, не правим компромиси с качеството. От тук нататък драматургията е плаваща, всяка държава има собствена драматургия.

Със следващите проекти ще излезем извън България.  "Стъклен дом" се купува навън, на "Под прикритие" тепърва му предстои такъв живот извън България, но сме си поставили за цел всичко, което правим, да се продава, да не живее само на нашия пазар.

 

- Докога ще продължава "Стъклен дом", на няколко пъти аха да свърши...

- Това вече е тайна. Но финалът е общо решение с Би Ти Ви. Моето мнение е, че много дискретно трябва да се прецени кога един сериал трябва да свърши, за да не доскучае на зрителите и хората да си кажат: "Стига вече!"

 

- Жив ли е Попов от "Под прикритие"?

Попов го закъса много, но аз съм доволен, защото "Под прикритие" върна голяма част от българската публика към жанровия криминален сериал. Имаме индикации от чужди държави, че сериалът е доста впечатляващ за тях.

 

- Вие съзнавате ли с тези сериали каква машина за звезди сте и че създавате идолите за новото поколение?

- Да, аз бях категоричен, че трябва да търсим и да налагаме нови лица. Не очаквах, че толкова бързо ще успеем. Но сериалите като че ли по-бързо придобиват популярност. В крайна сметка добрите актьори не трябва да консумират славата много бързо. И затова не трябва да се самозабравят и да изгорят бързо.

Аз лично гледам да ги предпазя и да им внуша, чеуспехът е дошъл, но той никога не е вечен.

През 90-те години американските филми и сапунките заличиха българското кино. Имахме нужда, след като турските сериали завзеха мислите на българите и аудиторията пред екрана, да се появят и българските саги.

А един сериал е и индустрия, той създава много работни места, без да съм точен, поне 80 човека работят в него. Преди години хора, които са правили кино, продаваха бира и по сергиите. Сега отнова има общност от хора, които правят кино, даже стана престижно, вече се работи с желание.

 

- Кой от вас тримата продуценти в СИА доминира - вие, Димитър Митовски, Росен Цанков?

- Ние сме отдавна заедно и още не сме се скарали, което е най-хубавото. Това говори, че който и да доминира, той правионзи компромис, който е необходим, за да вървим нанякъде и да се задържим досега. Знам много приятели, които се разделиха, но ние вече няма закога да го правим.

 

- Има трима известни Димитър Гочев - вие, театралният режисьор и бившият конституционен съдия, бъркат ли ви?

- Случвало се е. Веднъж бях в Германия и едно момиче ми каза: "О, вие сте Димитър Гочев, много сте известен тук, но нещо много сте се променили, защо?" Реших да продължа шегата и казах: “Ами да, 2 години бях в манастир в Тибет, отказах се от театъра." И тя може би още живее с тази илюзия.

 

- Какво става с филма за Христо Стоичков, който правите?

- Завършен е почти и се надяваме да направим интересен пълнометражен филм за един също толкова интересен  българин. Цяла година го снимахме, два пъти ходихме в Испания, в ЮАР. Не е лесно, но той ни съдействаше, защото можеше да бъде и много по-трудно. Видяхме хора като Хосе Карерас, Йохан Кройф, които са част от атмосферата, в която плува Стоичков.

Но Стоичков е Стоичков с всичките си странности. Искаме да го разпространяваме по кината, очакваме да предизвика интерес и в Барселона. Аз също не вярвах за неговата чак такава популярност там, но наистина е много известен.

 

- Кой е любимият ви филм?

- Като се замисля, май "Полет над кукувиче гнездо". Доста се впечатлявах от първите филми на Милош Форман, където е брилянтен разказвач.

 

- А кой актьор ви впечатлява?

- Напоследък Шон Пен, Ал Пачино също ме провокира. Чарлийз Терон за мен е изключително съвременна актриса. Но отделянето само на един от 20, които харесваш, е несправедливо.

 

- Занимавате се и с реклама, идват избори, търсят ли ви да помагате?

- Мен лично не, но аз и нямам контакти в тази посока. По-скоро очаквам Брад Пит да ме попита за някой проект, отколкото за изборите.