Чрез „Стъклен дом” открих това, което ни прави равни (13/09/2011 08:00)

Компания:
Име:

 

В. „24 часа”, 03.07.2010г.,

Автор: Николай Москов

 

Димитър Митовски е режисьор, художник, сценарист и продуцент, роден на 1 август 1964 г. в Пловдив. Завършва художественото училище за сценични кадри в Пловдив, а после и ВИТИЗ - филмова и анимационна режисура в класа на Доньо Донев. Като художник е сред основателите на създадената в края на 1989 година група "Ръб", а през 1995 г и на групата "Диско 95".

Митовски е един от основателите на продуцентските компании "СИА" и "Камера". СИА има над 2000 рекламни клипа, нейни са и популярните риалита Big Brother, "Стани богат", "Сделка или не" и др. Митовски е заснел над 500 клипа за големите рекламодатели у нас.

Заедно с Камен Калев е автор на късометражните филми "Върнете заека" и "Лошият заек", номинирани в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 година. Името му добива широка популярност като режисьор на филма "Мисия Лондон". После заедно с Димитър Гочев и Росен Цанков стават продуценти на сериала "Стъклен дом”, излъчван по bTV от 11 април 2010 г.

 

 

- Върнахте се от московския кинофестивал с идеята за "Мисия Москва". Какво се случи там?

- Не очаквах голям успех на филма в Москва, но бях изненадан. Прожекцията мина, както премиерата в България - при пълна зала, която буквално се пръскаше по шевовете. Оказа се, че руската публика разбира на сто процента това, което се случва във филма, смее се на същите места, на които се смеят българите. Изобщо това е много близък до руската душевност филм. В преслиста на фестивала бе написано, че този ден е минал под знака на "Мисия Лондон".

Тогава дойде сериозно предложение от руски продуцент да направим "Мисия Москва". Рано е да бъдем 100 процента уверени в реализацията на този проект, но идеята е факт. След нея първо писателят Алек Попов трябва най-вече да измисли историята.

Смятаме обаче за много важно към този екип да се присъедини руски сценарист или писател, който да е навътре в руската душа. Само тогава може да стане истинска история.

 

- Филмът ще разказва перипетиите на българи в Москва или...

- Със сигурност в "Мисия Москва" историята ще бъде сблъсък между българи и руснаци, но какво точно ще се случи, ей Богу, и аз още не знам. С Алек имахме дълъг разговор как виждаме нещата. Той страшно се кефи на идеята и смята, че наистина може да се направи история, която по нищо да не отстъпва на "Мисия Лондон". Дори напротив. Там може да се надгражда, защото все пак нашите взаимоотношения със СССР преди и сега с Русия са с доста големи традиции. (Смее се)

 

- Кой даде идеята?

- С Алек сме я обсъждали много преди това. Не случайно филмът завършва на Червения площад - двамата англичани са пред Спаската кула и единият от тях казва: "Бос, ето това вече му викам мащаб." Така че ние сме го мислили. И точно затова беше много важна тази прожекция в Москва и тя даде ясна индикация, че историята има потенциал за филм, който ще се гледа. Прожекцията на "Мисия Лондон" в Москва го показа - хората се кефят на такъв тип кино.

 

- То така може да представите с какви хитрости оцеляват и просперират емигрантите ни по света през последните 20 години.

- Погледнато от този ъгъл, можем да направим десетки филми с различни мисии. Сблъсъкът на българите с различни народи и техните национални особености. За да опишем българина като Хаджийски. Но след "Мисия Москва" това би се изчерпало и историята ще се комерсиализира.

 

- Как се стигна до "Стъклен дом"?

- Идеята е на Димитър Гочев. Тримата съдружници сме в СИА, които сме и продуценти на филма - аз, Димитър Гочев, Росен Цанков, сме състуденти от ВИТИЗ. Отдавна искаме да направим тв сериал, а в един момент и публиката, и пазарът го поискаха. Нещата, общо взето, станаха сами - почнахме с шоуформатите - със "Стани богат", след това преминахме към риалити форматите като "Биг Брадър" и естествения път показа от само себе си, че е дошло време да се правят и сериали.

В един сериал най-важна е историята. Много е важно е как ще я структурираш и какво ще говори. Според мен успехът на "Стъклен дом" се дължи най-вече на много съвременната история, която отговаря 100 процента на изискванията на българската публика в този момент. Дълго търсихме кое е онова нещо, което обединява съвременното общество по чисто, ако щеш, механичен начин. И в един момент светнахме, че това са моловете - средищата на новите миниобщества, които не знам как се създадоха. Но стана така, че ти в мола можеш да видиш хора от най-различни социални групи.

 

- Молът се превърна в стъргалото на един град?

- Много добре го каза. Това е мястото, където се срещат всички. И това е най-ценното в тази идея. Оттук нататък имаше къртовски труд на шестимата сценаристи, с които работим, начело с Теодора Василева, която е главният ни сценарист.

 

- Казвате, че залагате на сценария, но в сериала няма мудност, скука и премерени театрални диалози от прословутата школа "Масалитинов".

- Ами светът не е същият, хората са други, нормално е и киното да се променя. Киното е занаят. Ако си го усвоил, можеш да направиш нещо гледаемо. Това е.

 

- Започнахте от рекламни клипчета. Сигурно са ви помогнали за голямото кино, тъй като в тях синтезирано в броени секунди се разказва история и нещо се случва.

- Със сигурност много ми помогнаха. Най-важното, което научих от рекламата, е да мога да разкажа една история в много кратки граници.

Рекламата ме научи как да снимам, как да композирам, как да реагирам в екстремни ситуации, които много често се случват на снимачната площадка. А продуцентът или режисьорът трябва да вземе много бързи решения, иначе може да катастрофира по отношение на бюджета. Така че рекламата ми е дала много. От художествена гледна точка рекламата има много високи изисквания как визуално изглеждат нещата там. 20 години, откакто сме завършили ВИТИЗ, всеки божи ден сме се учили как се прави кино на базата на снимането на тези хиляди реклами, които са ни минали през ръцете.

 

- Ученик сте на Доньо Донев. Какво научихте от него?

- Доньо казваше никога да не се бъркаш в неща, които не разбираш. В далечната 1985 г. видях за първи път т.нар. МТВ естетика. Като млад и амбициозен режисьор исках да направя нещо подобно, свързах се с ФСБ, предложих им да заснемем клип, който да изглежда супер. Те точно тогава бяха записали албум в Австрия и бяха спечелили "Грами" за аранжимент на Хулио Иглесиас. И тогава отидох при Доньо и му казах: "Ще правя клип на ФСБ. Той ще бъде много различен - МТВ." Тогава почти никой не беше чувал за това нещо, аз го бях видял в Париж. Доньо ми каза: "Това е чудесно, обаче аз нищо не разбирам и не искам да ти се бъркам. Ще трябва да се оправяш сам." И си казах - окей, да видим какво ще стане. И в България се появи за първи път подобен клип във визуална стилистика.

 

- Първо е художествено училище, после ВИТИЗ. Има ли раздвоение в търсенията?

- Не само че има, но този период продължава. Като влязох в художественото училище, винаги мислех, че ще бъда художник. Бях суперпристрастен към това изкуство. Тогава в Пловдив имаше много силна група, бях близък с много от тях, особено с Жоро Слона, който ми бе най-големият учител в рисуването. Докато бях в художественото училище обаче, направих няколко филма. Как стана първият? Дойде един приятел от художественото и казва: "Пичове, ако направим анимационен филм, ще ни освободят от бригада. (Смее се.) Да направим филм и да не ходим да берем марули. Така стана - "под заплахата от тежък физически труд" решихме да направим филм. После след 12-и клас бях раздвоен къде да кандидатствам - ВИТИЗ или в художествената академия. Спомням си го като ден днешен - в градинката между академията и НС се чудих какво да направя и реших да хвърля ези-тура, каквото падне, това ще е. Падна се ВИТИЗ. В крайна сметка сега съм и режисьор, и художник.

 

- С каква мисия изпратихте сценаристите на "Стъклен дом" в Лондон?

- Бяха на обучение, учат се как се пишат съвременни сериали.

 

- Говори се, че "Стъклен дом" е направен с малко пари?

- Зависи от гледната точка. "Стъклен дом" е направен с едни пари, които пазарът в момента позволява. Да, той наистина е направен с малко пари за това качество.

 

- Как вербувахте актьорите?

- Това е основната роля на продуцента. Тази професия се гради на респект и на доверие. Тези актьори знаеха какво искаме да правим, че не сме приятели на компромиса, които ще приберат едни пари за сметка на качеството на филма Лесно е да преговаряш с тях, когато те познават какво правиш и как го правиш. Тогава те участват с кеф в нещо, което хората харесват и гледат. И актьорите могат да бъдат горди с работата си.

 

- Какво ще се случи следващия път в сериала?

- Зрителите да се примирят и да чакат старта наесен, за да разберат какво ще се случва. След месец ще започнем отново да снимаме и септември с новия тв сезон, надявам се, да стартираме.

 

- Защо се разделихте с Нико?

- Този въпрос всички журналисти ми задават. Отговорът му е винаги един и същ и го прави още по-безсмислен. Ами хората в един момент са заедно, намират общи интереси и цели, но ги изчерпват и тръгват по други пътища. И най-естествено е да си останат добри приятели. С Нико сме в добри отношения и нямаме проблем помежду си.

 

- Коя ваша реклама ви кефи?

- Кефя се изобщо на рекламите на Генчо Генчев, защото той успя да вкара друга стилистика. Вкара българската душевност и вица в рекламата - две неща, които работят безотказно.

Неговата звезда изгря с "О, Пепи" (с кренвиршите "Леки"). Имаше и друг голям хит за македонска наденица. Направихме реклама "Вежен" за саламите с домоуправителя, милиционера Ники Урумов. Сезонът на дините също е негова идея, маргарините "Томи". Във всички тях намирам нещо повече от реклама. Генчо има способността да влиза в българското и да прави истории. Примерно две от любимите ми реклами са много различни - едната е уестърн за солетите "Топ крок", в която добрият герой побеждава лошия, и великият слоган за една дограма, алуминиева - "Спира шума, не спира влака". Една много яка реклама, която беше заснета в стил ноар - цялата черно-бяла, малко повлияна от Син сити, с много яка визия, но и в същото време подплатена с много добра идея.

 

- Вярвахте ли, че ще дойде и вашият ден?

- Това не ме е интересувало чак толкова, аз съм реален човек. Просто много усърдно съм работил през всичките тези години. И слава богу, че това се случи, защото има хора, които също работят много усърдно, но при тях не се е случило. Има сигурно и малко висша намеса, късмет.

 

- Успехът идва с два заешки филма?

- Два филма от недовършена трилогия бяха номинирани в Кан през 2005 и 2007 г. в седмицата на критиката. Правихме ги с Камен Калев, който после направи доста успешен филм - "Източни пиеси". Не знам кога ще намерим време да довършим заедно трилогията.

 

- Къде могат да се видят тези филми?

- Не могат да се видят на много места, защото в България няма традиция късометражното кино да бъде показвано. Сега се опитваме да открием лятно кино до НДК и там ще покажем най-добрите късометражни филми у нас. Лятното кино ще се открие на 8 юли с "Мисия Лондон", вход свободен.

 

- Как ще продължи “Стъклен дом”?

- Това не мога да го кажа. Написано е като история, но не е написано като сценарий. Имаме сглобен разказ, което не означава, че не може да се развива и да се променя в движение. Това е едно от най-готините неща на сериала. Пример бе първият сезон, в който няколко пъти променяхме посоката, защото, докато снимахме сериала, се случиха някои неща в България. И ние вкарахме конкретни събития вътре в сериала.

Това допринесе хората да идентифицират реалността такава, каквото е. Също така много внимателно следим коя нишка харесват повече зрителите и на тази база увеличаваме една история за сметка на друга. Гледаме да сме в крак с изискванията на публиката.

 

- Нови актьори?

- Ще влизат нови актьори, нови герои, изобщо предстои един много, много интересен сезон, ще бъде с много повече обрати, съдби.

 

- Реплика ли е "Стъклен дом" на турските сериали?

- Не, проблемът е доста по-сложен. Това, че турците правят сериали и някой ги купи и показва, няма лошо. Проблемът е, че трябва да правим наши си сериали, на нашия си език, с нашите проблеми. Само така можем да съхраним нашата култура и нашата идентичност. Нещата са много прости. Крайно време бе нещата да се случат.

 

- Лесно ли се прави кино у нас?

- Смятам за голяма грешка в момент на криза бюджетът за култура да бъде орязван. Когато народът няма пари и хората не живеят добре, нека поне нещо духовно да ги крепи. При кризи в световен мащаб правителствата на нормалните страни обръщат особено внимание на културата. Тук се получава обратното. А пък бюджетът за култура в България на фона на всички останали пари е нищожен. И този нищожен бюджет ние още веднъж го отрязваме едва ли не наполовина. Разбирам, че държавата е затрудена, но в българското кино тъкмо тръгна нещо да става и изведнъж го стопираме. Но човек не бива да се оплаква, а просто да търси начини да създава.

 

- Кой ви помага финансово?

- Националният филмов център, телевизиите, "Загорка". Би Ти Ви е първата частна телевизия, която подкрепи българското кино. Но то трябва да поработиш така, че да има хора, които го харесват и искат да вложат пари в него.